Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2013 10:33 - две стихотворения
Автор: osi4kata Категория: Поезия   
Прочетен: 2471 Коментари: 8 Гласове:
26


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Въобразих си, че не ме боли
и си повярвах. Толкова е лесно...
Отглеждах болки, нарисувах им очи
и устни, носове и вежди.
Опитомявах ги, надъхвах ги с живот,
накарах ги да станат съвършени,
поливах ги като дръвчета с плод
и те се примириха с мене.
Сега съм оградена със любов
и всичките ми болки ме обичат.
Смъртта е форма на живот,
преодоляла праг на поносимост.

*****


Здравей, приятелю. Навън вали. 

Спокойно, напоително, щастливо...
Изправят се зелените треви,
отварят си душите и попиват,
попиват тази живинка,
водата им е дар от Бога,
а аз със счупен крак лежа
в леглото си и мисля много,
дотолкова, че ставам самота,
отлъчвам се самичка от живота,
от дребното си аз, реалността,
потъвам в най-измисления поход,
където нося щит и огнен меч,
където страховете си пробождам
и стигам толкова далеч,
че с мисъл да се проследя не мога.
Завръщам се, завръщам се от страх.
Заложен е във мен. Неубиваем.
От страх навярно не умрях
и се завърнах в тъжната си стая.
А вън не спира да вали.
На мънички и прилепчиви капки,
изправени са силните треви,
попиват живинка с душата си.

Р. Симова, 03.08.
 2013



Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. seasonofthewitch - ". . . Смъртта е форма на живот, ...
03.08.2013 11:27
"...Смъртта е форма на живот,
преодоляла праг на поносимост..."
Да си призная малко ме озадачи,може би защото мисля в другата посока-за това как Животът преодолява праговете на непоносимост.:)
Поздрави!
цитирай
2. djani - Болестта /злополуката/ като път...
03.08.2013 12:44
Едноименната книга на Торвалд Детлефсен /има я в мрежата/ ще ти даде обяснение за състоянието ти и храна за сериозен размисъл. Защото понякога, човек трябва да се спре, за да се поразмисли за изминатия път. Два пъти съм си чупил краката, с операции, пирони и всички прелести. Заслужил "парашутист" съм. Лежах два месеца и от тежък хепатит, от който едва оживях. Познато ми е, хубавице...
цитирай
3. elineli - Баба
03.08.2013 19:22
някога казваше - дай удареното, ще го целуна и ще мине. И аз сега така ... да тичаш. Скоро.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Страхотни стихове!
03.08.2013 22:29
И пълно сливане на излъчването от снимката, която е прекрасна с откровенията в тези две стихотворения. Брависимо, Руми!
Коста
цитирай
5. makont - От първото, чак страшно ми стана!
03.08.2013 22:49
Не може да е толкова черно. Усмихни се, момиче! Хубав неделен ден с много позитивни емоции и скоро да тичаш!
цитирай
6. joysii - Осичка, скорошно оздравяване, ...
04.08.2013 11:03
Осичка, скорошно оздравяване, мила!
А дъждът - о, той е нещо така чувствено - шепотът на милионите капки, влажният мирис, галещият хладен полъх....
Ти си сладурче и много хора те обичат!
Поздрави.
цитирай
7. jabalka - Поздрави и моите комплименти! :)
13.08.2013 15:31
Преодоляват се всички преодолими неща... заменяме болка с ритам, обичам с дъжд:

"Дъжд"

" ...Ударите върху моето тяло,
ръце и ходила са меки!
Тя ме спаси!
Тревата, която е толкова нежна...


Дъждът наоколо спря,
но някъде в мен вали.
Пия от сълзите му
и се стремя нагоре,
за да се слея...
Дъжд! "

цитирай
8. osi4kata - хора!
15.08.2013 01:05
Здравейте, много сте мили :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: osi4kata
Категория: Поезия
Прочетен: 2231126
Постинги: 1098
Коментари: 6769
Гласове: 19211
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031