Постинг
03.08.2013 10:33 -
две стихотворения
Въобразих си, че не ме боли
и си повярвах. Толкова е лесно...
Отглеждах болки, нарисувах им очи
и устни, носове и вежди.
Опитомявах ги, надъхвах ги с живот,
накарах ги да станат съвършени,
поливах ги като дръвчета с плод
и те се примириха с мене.
Сега съм оградена със любов
и всичките ми болки ме обичат.
Смъртта е форма на живот,
преодоляла праг на поносимост.
*****
Здравей, приятелю. Навън вали.
Спокойно, напоително, щастливо...
Изправят се зелените треви,
отварят си душите и попиват,
попиват тази живинка,
водата им е дар от Бога,
а аз със счупен крак лежа
в леглото си и мисля много,
дотолкова, че ставам самота,
отлъчвам се самичка от живота,
от дребното си аз, реалността,
потъвам в най-измисления поход,
където нося щит и огнен меч,
където страховете си пробождам
и стигам толкова далеч,
че с мисъл да се проследя не мога.
Завръщам се, завръщам се от страх.
Заложен е във мен. Неубиваем.
От страх навярно не умрях
и се завърнах в тъжната си стая.
А вън не спира да вали.
На мънички и прилепчиви капки,
изправени са силните треви,
попиват живинка с душата си.
Р. Симова, 03.08. 2013
и си повярвах. Толкова е лесно...
Отглеждах болки, нарисувах им очи
и устни, носове и вежди.
Опитомявах ги, надъхвах ги с живот,
накарах ги да станат съвършени,
поливах ги като дръвчета с плод
и те се примириха с мене.
Сега съм оградена със любов
и всичките ми болки ме обичат.
Смъртта е форма на живот,
преодоляла праг на поносимост.
*****
Здравей, приятелю. Навън вали.
Спокойно, напоително, щастливо...
Изправят се зелените треви,
отварят си душите и попиват,
попиват тази живинка,
водата им е дар от Бога,
а аз със счупен крак лежа
в леглото си и мисля много,
дотолкова, че ставам самота,
отлъчвам се самичка от живота,
от дребното си аз, реалността,
потъвам в най-измисления поход,
където нося щит и огнен меч,
където страховете си пробождам
и стигам толкова далеч,
че с мисъл да се проследя не мога.
Завръщам се, завръщам се от страх.
Заложен е във мен. Неубиваем.
От страх навярно не умрях
и се завърнах в тъжната си стая.
А вън не спира да вали.
На мънички и прилепчиви капки,
изправени са силните треви,
попиват живинка с душата си.
Р. Симова, 03.08. 2013
"...Смъртта е форма на живот,
преодоляла праг на поносимост..."
Да си призная малко ме озадачи,може би защото мисля в другата посока-за това как Животът преодолява праговете на непоносимост.:)
Поздрави!
цитирайпреодоляла праг на поносимост..."
Да си призная малко ме озадачи,може би защото мисля в другата посока-за това как Животът преодолява праговете на непоносимост.:)
Поздрави!
Едноименната книга на Торвалд Детлефсен /има я в мрежата/ ще ти даде обяснение за състоянието ти и храна за сериозен размисъл. Защото понякога, човек трябва да се спре, за да се поразмисли за изминатия път. Два пъти съм си чупил краката, с операции, пирони и всички прелести. Заслужил "парашутист" съм. Лежах два месеца и от тежък хепатит, от който едва оживях. Познато ми е, хубавице...
цитирайнякога казваше - дай удареното, ще го целуна и ще мине. И аз сега така ... да тичаш. Скоро.
цитирай И пълно сливане на излъчването от снимката, която е прекрасна с откровенията в тези две стихотворения. Брависимо, Руми!
Коста
цитирайКоста
Не може да е толкова черно. Усмихни се, момиче! Хубав неделен ден с много позитивни емоции и скоро да тичаш!
цитирайОсичка, скорошно оздравяване, мила!
А дъждът - о, той е нещо така чувствено - шепотът на милионите капки, влажният мирис, галещият хладен полъх....
Ти си сладурче и много хора те обичат!
Поздрави.
цитирайА дъждът - о, той е нещо така чувствено - шепотът на милионите капки, влажният мирис, галещият хладен полъх....
Ти си сладурче и много хора те обичат!
Поздрави.
Преодоляват се всички преодолими неща... заменяме болка с ритам, обичам с дъжд:
"Дъжд"
" ...Ударите върху моето тяло,
ръце и ходила са меки!
Тя ме спаси!
Тревата, която е толкова нежна...
Дъждът наоколо спря,
но някъде в мен вали.
Пия от сълзите му
и се стремя нагоре,
за да се слея...
Дъжд! "
цитирай"Дъжд"
" ...Ударите върху моето тяло,
ръце и ходила са меки!
Тя ме спаси!
Тревата, която е толкова нежна...
Дъждът наоколо спря,
но някъде в мен вали.
Пия от сълзите му
и се стремя нагоре,
за да се слея...
Дъжд! "
Здравейте, много сте мили :)
цитирайТърсене
Блогрол
1. естир, изключителната
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз