Земята се изчерпа откъм видове

и същото се случи с хората.

Настъпи времето хибридно - 

икономически, финансово  изгодно.

И никой не усеща липси в маркета

на това, което се котира.

Замират, отживяват старите

потребности. Честта отмира.

Дори в Япония не упражняват хара-кири,

освен във симулирано фиаско.

Естествено е от свръхдоза да умираш,

а не честолюбиво като хахо.

Естествено е да си подъл жалък плъх,

да лазиш, да се кланяш, да предаваш.

Да се съветваш месечно със влъхвите

и да подложиш гордостта си на забрава.

Да си надрусан, сит, задоволен –

опразнен, мекотел и хвалипръцко

и всеки ден да е пазарен ден,

та ако ще да пазаруваш въздух.

Да бъдеш съпричастен към рекламите,

така да подпомагаш обществото

в общественото задължително прехранване,

докарано до степен Похот.

Да бъдеш с полу-буден ум,

да не пропускаш мозъчна промивка.

Пропуснеш ли я – ключовите думи

ще ти избягат,

ще се чувстваш Нищо.

Ще се наложи после да четеш

онези дълги скучни книги

и истината щом прозреш -

да се намразиш без предел,

завинаги.

 И да си купиш най-дебелото въже,

да го привържеш на случайна круша

и миг преди да виснеш и умреш

да осъзнаеш, че си се научил

какво е чест, почтеност и човек.

Къде е твоят Бог и ти какъв си.

Понякога е нужен къс въже

да разбереш маршрута си за пътя.

Вече ти коментирах във фейса ама хайде и тука.

Та казвам, че си много бойна днес, но те си го заслужават. Мошеници и лъжци!

Не моеш да се вредиш от него! Сътворила си поетична квинтесенция на съвременния ни живот. За абсолютнотното безсмислие, в което живее болшинството от човечеството. И няма там и тук. Навсякъде е така. Ставаш все по-голЕма в очите ми. Надявам се, дори в очите на слепите!