Върхът на планината като нож се впива във плътта на небесата. Безкръвно ще се спусне тази нощ и бухалите ще разсейват мрака със кръглите си светещи очи, пречупили през себе си луната. Почти мистично ще вали на ситни капки тишината, а  кестените ще сънуват сън как пролетно са разцъфтели, но първият трамваен звън ще ги разбуди олисели. Ще се разпука идващият ден  (невидимо яйце на птица Феникс) След туй ще литне прероден в изпепеляващите вени на тази нощ - безпаметно красива, като любов, като соната... На пръсти стъпвайки, Луната си отива по острието, през върха на планината.  

"На пръсти стъпвайки, Луната си отива
по острието, през върха на планината."
-Това съм го виждал на живо, и сякаш този, който го е писал е бил наблизо:)

Хубава пролет! Пак ухае при теб на хубава пролетна поезия! Неуморна си в творчески план. Приятно ми е да те посещавам.....

Омайващи и находчиви сравнения и дълбоко съдържание. ГолЕма си Руми! :)))

Пишеш много красива поезия! Ранно-есенна на прага на пролетта :)
Приятно ме изненадваш, изглежда ще се обичаме :)