Постинг
05.01.2013 01:33 -
четири стихотворения
Автор: osi4kata
Категория: Поезия
Прочетен: 3030 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 05.01.2013 04:25
Прочетен: 3030 Коментари: 13 Гласове:
23
Последна промяна: 05.01.2013 04:25
Преглъщам сухи залъци и думи,
оплитам се във куци далавери,
надмогвам се по пълнолуние -
не вия... но пък как се зверя!
На себе си, на другите не искам,
родила съм се деликатна.
Преглъщам неудобни истини,
за да помилвам няколко предателя.
Понякога бих искала да мога
да бъда в отбранителна позиция,
да вия злостно в късна доба
срещу света, да го разнищя,
да му изкарам всички ангели,
да го принудя да ме уважава
и във краката ми да падне,
а аз да се надсмея и забравя
за всички сухи залъци и думи,
за смешното си благородство,
за тягостните пълнолуния
и за престъпната безропотност…
....................................................
Бих предпочела кучешки живот...
Добър стопанин да ме гали,
през месец на фризьор
(да съм красотна)
и лекарски надзор - на интервали.
Закуска с витамини, с минерали,
месце със сос и сочен кокъл...
Някой от вас ще каже - "О, едва ли
бих преживял каишката безропотно?!"
Но, давайте да бъдем откровени!
При кучетата тя поне е кожена
и има закопчалка, и се сменя,
и даже да я махнеш може...
Бих предпочела кучешки живот,
ще ме развеждат и ще ми сервират...
Кастрация ли? Сумати народ
без "гък" да каже се самокастрира...
Ще бъда най-добрата кучка,
с парфюмец ще маркирам по ъглите,
Ще хващам топката, ще се обуча
да служа (душейки) на важна митница.
Ще ме харесват, щом се зъбя –
ще ме наричат непоколебима
и по достойнства ще ме съдят,
а не според фамилно име.
.........................................
На децата ни нищо не липсва,
намират ни за патетични патриоти,
за мънички и жалки глисти,
мечтаещи за родните хомоти.
Децата ни... Израстнаха в чужбина,
облажиха от кредитните карти
и тази думичка Родина
им иде "аут оф фешън" - абе, стара...
И ме припарва под лъжичката
като им слушам фразите шаблонни,
едни такива чужди и тактични...
Едни такива... Набонбонени.
Но, няма мърдане. И пито, и платено!
Ударени сме здраво във цената.
Еничарството се променя с времето.
И робството. И правилата на играта.
.............................................................
Обичам силните мъже...
Такива с много лично мнение,
"със топки", здрави рамене
и да говорят, без да се предвземат.
Да имат и глави на раменете,
а във главите - главно мозък,
по-малко бръмбари (мъжете...
без тях в главите си не могат).
Обичам силните мъже.
Сърцата им са по-големи,
побират цели светове,
побират цялата Вселена...
И могат да обичат до безкрай,
без никаква първопричина,
и без да го запазват в тайна
дори от своите любими.
Обичам силните мъже,
които могат да заплачат
от силата си. Сълзи на човек,
търкулнати в мътилката на здрача...
.......................................................................
Р. Й. Симова, Януари 2013,
Уелингтън, НЗ
оплитам се във куци далавери,
надмогвам се по пълнолуние -
не вия... но пък как се зверя!
На себе си, на другите не искам,
родила съм се деликатна.
Преглъщам неудобни истини,
за да помилвам няколко предателя.
Понякога бих искала да мога
да бъда в отбранителна позиция,
да вия злостно в късна доба
срещу света, да го разнищя,
да му изкарам всички ангели,
да го принудя да ме уважава
и във краката ми да падне,
а аз да се надсмея и забравя
за всички сухи залъци и думи,
за смешното си благородство,
за тягостните пълнолуния
и за престъпната безропотност…
....................................................
Бих предпочела кучешки живот...
Добър стопанин да ме гали,
през месец на фризьор
(да съм красотна)
и лекарски надзор - на интервали.
Закуска с витамини, с минерали,
месце със сос и сочен кокъл...
Някой от вас ще каже - "О, едва ли
бих преживял каишката безропотно?!"
Но, давайте да бъдем откровени!
При кучетата тя поне е кожена
и има закопчалка, и се сменя,
и даже да я махнеш може...
Бих предпочела кучешки живот,
ще ме развеждат и ще ми сервират...
Кастрация ли? Сумати народ
без "гък" да каже се самокастрира...
Ще бъда най-добрата кучка,
с парфюмец ще маркирам по ъглите,
Ще хващам топката, ще се обуча
да служа (душейки) на важна митница.
Ще ме харесват, щом се зъбя –
ще ме наричат непоколебима
и по достойнства ще ме съдят,
а не според фамилно име.
.........................................
На децата ни нищо не липсва,
намират ни за патетични патриоти,
за мънички и жалки глисти,
мечтаещи за родните хомоти.
Децата ни... Израстнаха в чужбина,
облажиха от кредитните карти
и тази думичка Родина
им иде "аут оф фешън" - абе, стара...
И ме припарва под лъжичката
като им слушам фразите шаблонни,
едни такива чужди и тактични...
Едни такива... Набонбонени.
Но, няма мърдане. И пито, и платено!
Ударени сме здраво във цената.
Еничарството се променя с времето.
И робството. И правилата на играта.
.............................................................
Обичам силните мъже...
Такива с много лично мнение,
"със топки", здрави рамене
и да говорят, без да се предвземат.
Да имат и глави на раменете,
а във главите - главно мозък,
по-малко бръмбари (мъжете...
без тях в главите си не могат).
Обичам силните мъже.
Сърцата им са по-големи,
побират цели светове,
побират цялата Вселена...
И могат да обичат до безкрай,
без никаква първопричина,
и без да го запазват в тайна
дори от своите любими.
Обичам силните мъже,
които могат да заплачат
от силата си. Сълзи на човек,
търкулнати в мътилката на здрача...
.......................................................................
Р. Й. Симова, Януари 2013,
Уелингтън, НЗ
По три гласа за всяко от трите.
цитирайда са на чифт ;)
цитирайХаресва ми финалът.Но ще изчакам петото.
цитирайОсобенно последните две.
цитирай
5.
анонимен -
За четвъртото:По добре не ме е ...
05.01.2013 08:59
05.01.2013 08:59
За четвъртото:
По добре не ме е описвал никой. :)
За третото: Видя ли, аз какво говоря толкова време, м?
За второто: това си е перманентната депресийка, която балансира перманентната еуфорийка. Малка, неопасна циклофренийка.
За първото: На колко години сме, че да не правим компромисчета. Съвсем нормално.
цитирайПо добре не ме е описвал никой. :)
За третото: Видя ли, аз какво говоря толкова време, м?
За второто: това си е перманентната депресийка, която балансира перманентната еуфорийка. Малка, неопасна циклофренийка.
За първото: На колко години сме, че да не правим компромисчета. Съвсем нормално.
За мен ти си ШОТЛАНДСКИ БОЕЦ. МЪЖ, МАКАР И С ПОЛА. С НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТОПКИ...
цитирайръкопляскам ти, права...
цитирайхем патриотизмът ти и човещината ти са свише :)
Поздрав, Руми.
цитирайПоздрав, Руми.
Първо две, после четири... К'во става бе, няма време ли ? Егаси производителността ! Добре, че качеството не е пострадало, даже никак! :)
П.с. НЗ отдолу няма значение ли значи ? :P
цитирайП.с. НЗ отдолу няма значение ли значи ? :P
Колкото повече, толкова повече удоволствие от стиховете ти, мислите, чувствата и споделянето!
цитирайи на последното "Ееех..";))) Хубаво време за равносметка, Руми. Бъди здрава, останалото рано или късно си идва на мястото...
цитирай то се заби в сърцето ми!
цитирайТърсене
Блогрол
1. естир, изключителната
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз