Улиците опустяха за сметка на фейсбук,
различни форумни уеб-местенца
и сайтове, създадени като че ли
с една едничка цел - да ти вдигнат кръвното
и да изкарат на показ 
най-мрачните кътчета на душата ти,
да ти създадат неприятели,
врагове,
вуду-желания и 
желание да те няма
по принцип,
да се разделиш 
на дванадесет равни части
и да ги запълниш със мъст,
да си клонираш Егото
и да го чешеш с всичките му клонинги,
защото е с тежка форма на скабиес,
огромна гнусно-зелена жаба,
която няма шанс да се облагороди,
без значение колко емоцийки с 
горещи
пиперливо-червени, 
напомпани 
устни ще получи на чат-а.
Улиците опустяха и 
червените фенери се преместиха
по билбордовете...
Цици и устни,
тонове ботокс и силикон
се размахват балонно,
трептят и се изострят
на тънки игли,
които се впиват
в очите и мозъка.
От небето гърми 
глас, зовящ:
"УМри!"..
Какъв Апокалипсис?! 
Какви пет лева?
Не можеш да се предпазиш
от това, което е вече тук...
Свиквай! Обиквай!
Обикни, за да свикнеш!
Потопи се и стани част
от най-голямото шоу
в ефир.
Здравей, Апокалипсис!
Ти си моето бъдеще!
Наздраве!

Е, наздраве! Добре дошла във виртуалната реалност.:)

за жалост...

Никъде, освен при теб, не мога да срещна такива пропити със социална и философска значимост стихове. Еманация на проблемното ни време и будната ти човешка съвест. Прегръщам те с благодарност. :)))

откъде иде тази сила и тия думи, с които описваш така добре всичко.? Толкова реално, толкова истинско и човек не знае да се смее ли да плаче ли, защото действителността боли. Благодаря ти, че те има!