Ще заживея някой ден като "нормална" зряла личност,
във кръг до минимум стеснен и с още по-стеснени мисли.
Ще си набавя тренажор, ще симулирам бягство в парка,
ще насадя в саксийка бор... бонзайче - да ми е по мярка.
Ще се смаля до номинал, по-ниска ще съм от тревата,
ще страдам. Със гласец примрял ще се оплаквам от Съдбата,
ще заживея в телешоп, по телешки ще се вълнувам
и мъничкият ми живот ще се сведе до кръгла нула.
Ще къткам в банката пари, ще си направя застраховка
"По-евтино и с кеф умри", като перфектна идиотка.
Ще си поръчам прИживе боне от бронз или от  мрамор,
ковчег със парно и кюре - да ме изпрати с тъжни псалми.
Ще заплатя и Следживот със всичките му салтанати -
копринено-златист хомот и ято ангели крилати...
Ще заживея някой ден като "нормална" зряла личност...
Спаси ме, ако си до мен! С един куршум между очите....

Мерси, че мислиш вместо мен! Пък и умееш да го кажеш така, сякаш избухва снаряд.

Ти си еквивалент на Сократ във рими! Но не мога да се спра да те харесвам...

от хиляди измислени лъжи!
На теб не трябва ти забвение,
ни множество безропотни сплетни.
Ще те обичаме, а ти бъди каквато си!

Не ти се получава стихоплетстването,затова спри,за да не разваляш удоволствието от горния стих.