Лекувам страх, лекувам стрес,
лекувам болки на душата.
Живея нийде, без адрес,
по ръбчето на самотата.
Живея ден за ден и пак
минавам в следващото утро.
Не помня вчера как живях,
не мисля как ще ми е утре.
Живея тука и сега,
но без адрес, без притежател...
Съседка имам. Самота.
Единствената ми приятелка.

Никога няма да те предаде или изостави.Поздрав.

Интересно, че понякога се чувстваш самотен и сред тълпа от хора. Много съм мислил над това и стигнах до извода, че чувството за самота е право пропорционално на стесняването на житейския хоризонт.

Чудехме се какво е "алиенация". Разбрахме го. Сам сред хиляди. Дори и телевизията не помага. Зад плоския екран, просто няма никой. Една фикция. Болестта на новото време...

изцерява те от какво ли не.. От страх, от стрес и ти поднася цялото си неподвижно време на тепсия, а както знаем - времето лекува душевни болки.
А друг път - самотата е за предпочитане. :))