Отдавна вече минах всички граници
на територии и на търпение,
звездите ми изгряха, после паднаха
и не потърсих в това знамение,
защото с молекулите на хаоса
не можеш да градиш чаршия..
Животът е свободно падане,
избираме къде да паднем - ние.
Отдавна се отказах да
упреквам другите, 
за това което е зависело от мене, 
понякога се смея като лудите, 
когато иде дявол - да ме вземе. 
И не защото съм безумна мазохистка, 
а просто ми е кеф да се здрависаме 
и  да започна пак начисто, 
защото все едно съм взела виза 
да продължа извън лимита 
на своето примряло овчедушие... 
И да захапя хоризонта на мечтите си, 
а после да го яхна и... изпуша!

както винаги.

Като бушони от непосилното напрежение на битието ни и от разминаването на желаното и действителността. А може би прекалено равното битие в Н.З. те провокира. Е тук има 1001 причина да изпушиш!...