Във чашата ми - залези и лед...
Следи от устни по стените
и отпечатъци от пръсти
на ръце,
били криле
преди да се преситят.
Преситата пристига като грях,
от тези грехове - съвсем неволни...
Бях искрена, бял ангел бях...
Сега съм залез, натежал от спомени.
Във чашата ми - залези и лед,
и няколко сълзици - на кристали.
Нощта ще стегне своя чер корсет
след час. И ще изпие залеза.
А аз ще се завия през глава
със тежките завивки на тъгата си
и ще осъмна като ангел без крила,
преситена от любовта на вятъра.

А стона ти - Шекспирова трагедия!
Продължавай да въздишаш и ридаеш. Да освестиш заспалите...

Много ми хареса!
Поздрав!:)

Невереоятна си! Браво, за хубавия стих!

Добре е казано, силно е казано и вярно написано.
Такъв е жизненият цикъл на всяко нещо, на живото и неживото във Вселената.
Изгрев и залез, раждане и смърт, гибел.
Всички са гости и си отиват като гости.
Само времевия отрязък отреден за тяхното съществуване е различен.
За живите същества се измерва с десетки и стотици години.
Докато на звездните обекти и светове са отпуснати много милиардни времеви отрязъци...Но и те идват и си отиват...
Всичко е временно, нетрайно, преходно.
Няма вечни неща, няма нищо вечно...
Панта рей-всичко тече.
Брависимо за стиxа.ок

PFGTa6 <a href="http://halqmlvxoiuz.com/">halqmlvxoiuz</a>, [url=http://klznpotnwlzg.com/]klznpotnwlzg[/url], [link=http://wfypruyaznfg.com/]wfypruyaznfg[/link], http://ejbuguqurttr.com/