И всъщност аз съм родом от Луната, родила съм се луна-тична. Сънувам, че живея на Земята, Но си мълча.. Не е прилично за лунна  дама да си фантазира дори насън, че е землянка. От мен очакват да съм нагримирана послушница със здрав  скафандър, защото във скафандъра е всичко, без него казват, бихме се затрили... Цял срам е да си луна-тичка, която не лови сигнал . Резил е! Защото гласовете те обгръщат с високо дефинирана картина, Създават ти уют, прилична къща, квартал, градец, дори градина, която да плевиш от поветица (растение, подобно на лиани). Даряват те дори с  дечица – Красиви и послушни. Луна-тяни. И често дават кадри от Земята – Изкуствен спътник. Експери-ментален. Населен със мутанти-гладиатори. Живеят бързо, бурно, ненормално. Представяш ли си?! Гологлави! Без никаква скафандри и поддръжка. Дори сами се размножават – дивашки, безразборно като въшки... Веднъж, обаче, докато течеше Програмата за земната реалност, Едната ми антенчица се свлече и се пречупи някакси сигналът.... Тогава ги видях – два екземпляра.. С различнен пол.. И млади до безбожие. Разменяха флуиди . Нежна пара се носеше и сладостна тревожност, която ме прониза във гърдите и причини невиждан катаклизъм... От  очните дъна води избиха и ми попречиха да виждам. И оглушах от някаква емоция, от чувство толкова неясно, че се усетих сякаш неграмотна, затворена, зазидана натясно.. И от тогава всяка нощ сънувам, че съм землянка и че ходя по Земята – на бос крак, без скафандър, без да чувам зовящите сигнали на Луната...        

землянка и се радвай на луната ,за къде без теб тук на Земята...ще липсваш ,знаеш го...

докато си шляпаме по пръстта край реката...

Обичам Луна- тички завладяни от флуиди и емоции!:)

Трансформация на робот в човек. А ние тук все още пътуваме към робота. Е, Осичке как е да се чувтваш като робот в New Zealand...

братя и сестри луна-тици.

От мен не става робот, голяма ми е кратуната и не ме "фитва"скафандъра. :))