Не емигрирам. Пътешествам. 
Предизвиквам се.
Изгубвам се и после се намирам.
Живея паралелно, търся истини
и някакси всестранно ги разбирам.
Светът е малък. Лесно се преброжда,
щом имаш кон, торба сено, налбантин.
Да се изхраниш сам е 
незнaчителна подробност –
Достатъчно е с труд да се захванеш.
Изправям се и вече ми е скучно.
И сръгвам в хълбоците коня си.
Изправиш ли се, значи си научил
урока си и имаш друг урок да гониш.
Не емигрирам. Опознавам себе си.
Поставям се във ситуации.
Земята е заоблена във сфера,
отвсякъде изригва щастие.

Руми, от душа и сърце...

много са истински, и истинни, и реалистично красиви.

Вече се разхождаш и в паралелното. А там имало толкова красота. Благодаря, че я показваш...Радвам ти се, както и останалите. :))))