Поетите по време на война
изгубват нежните си думи.
Не е възможно, газейки в лайна
да дърпаш само тънки струни.
Война е. За имане и пари.
Икономическа. Петрол и дрога.
Високи технологии... Умри
за бездуховност и прецакай Бога.
Война е., ала няма много шум.
Тук-там изтрепят три села невинни..
Няма душа компютърният ум
и кой ли ден в града ни ще пристигне
Ще дойде тихо. С маска на герой,
с цветя и рози път ще му застелем
и в полунощ ще ни подпали той,
докато спим във топлите постели.
Ще ни стопи на сетива. 
На въгленчета, на подкови
и ще припише своите дела
на някой друг, 
преди да почне нови.
Това е песничка за лека нощ
или пък приказка. Сега заспивай.
Поетите са братчетата на Гаврош,
а Музата им... до сълзи лютива.

И за всичко все си има "обективни причини". Знаеш ли какво е за българите бензин от 3 лв за литър? Ами, скъпо е.

Да го духат... Ама Осичке, от къде ти идва толкова, че с думи кратки, да казваш истини дълбоки? Очертаваш се като "алфа" екземпляр сред поетичното съсловие и будната съвест на нашето време! Ох, пак се изсилих, да ме прощават другите ми музи...

Руми, не ще заспя след това, разтърси ме, и умисли ... :(