Ти ме питаш, приятелю, от къде съм.

Отговарям ти – от Страната на Розите,

от земята с най-бистри реки под небето,

от държавата с нула възможности...

 

Ти опитваш за миг да отгатнеш.

В общи линии даже успяваш –

Истърн Юръп! С житата си златни,

дето днес на парче я продават.

 

Казвам – „Топло! На север е Дунав.

А на изток море пиперливо..

Юг  - от Бога с любов е целунат,

запад – Струма-река се разлива.

Планините са горди, горите –

са епични. Морето е черно,

талантливи деца, а жените

са красиви. Мъжете – неверни..“

 

Ти се смееш на това за мъжете...

Черен хумор? Да, черен! Балкански...

Нас ни тъпкаха през вековете –

де кой мине. Затуй сме и странни.

Търпеливи,  добри по природа.

На трамвай ни приличат сърцата.

има място за всички, но Бога

ни лиши от коректни приятели.

Който дойде под нашите сенки,

пожелава ги само за себе си

и ни взима в залог като пленници,

като роби. Да молим за хлеба си!

 

Аз съм българка. Там е България –

Върху глобуса. Горе, отляво.

И в главата ми. Тук! Незабравена...

Бащин дом на чакали оставен.

Мойто племе е гордо. Не иска

да робува на псевдо-приятел.

Кой целува ръце на потисници –

го наричаме просто предател.

Затова си зарязах земята

и немила-недрага умирам,

Търся някъде тук свободата..

Ще ми кажеш ли как я намираш?

Тялото може да е някъде,но духът-навсякъде!Опитай!

мозъкът ми е все в главата :))

Чудесно!:)Махни тогава последното редче,не се знае кой още ще те засъветва:)

a, не го пипвам :)) Умирам си за съвети :)

Остава пепел от мечти само...

Много,много ми харесва!

Руми, свободата е относително понятие и всеки я определя като такова сам за себе си! Не питай чуждите за нея, открий я в душата и сърцето си и ще видиш, че сигурно я има.

тя...свободата е в теб...
в правото ти да избираш...

свободата е някъде наоколо. Просто трябва да си я вземем.

стихът е много силен.

Ух, че хубаво! Пари като жарта под нестинарските нозе...
...Пък за свободата...- химера...май лакътушенето е важно, и още по-важно - да не забравяме тези простички но истински и силни нещица...
Благодаря ти за настроението.

Колкото и да се мъчат да превърнат това чувство в мръсно. Осичке, харесвам те!