Ти трябва вече да се примириш,
че си ми дал това,
което можеш.
Не се насилвай, не тъжи... 
Не е необходимо нищо повече.

Аз имам всичко,
имам теб.
Докосвам те с върха на сетивата си..
Две капки в синьото небе
на моите очи проблясват...
Като любов,
като звезди,
като постигнати желания...
Две малки перлени сълзи.
Две топли, мънички признания.

Най - харесвам да чета влюбената Осичка ! :)
Тя пак "жили " , но с "любовното ' жило , а не с " отровното ." Тогава ужилването и е сладка болка , точно като тази от стрелата на Купидон ! :)
Прточетох с най - голям кеф , Руми ! Thanks !

Толкова просто и красиво! Поздрави!

"Докосвам те с върха на сетивата си..." Душевна хармония, нежност, но и страст!