Здравей, Господи.

Аз живея назаем

в един град

точно под Южния Кръст,

И поделям стотина квадрата (три стаи)

с още доста народ (г.з до г.з).

Да, прибирам се рядко.

Все размахвам крилете

със надежда да литна

като тебе и аз,

Да получа признание от снахата и зетя,

да се чуе в ефир и моят глас.

Ала все не успявам.

Имам олово в краката.

Вкоренена съм сякаш във тази земя.

Ревматично-артритни се свиват крилата.

И назаем живея. И длъжник ще умра.

Чух, че щедър си бил щом поискаш.

И изсипваш с торбите безброй благинки –

на управници, шмекери и киноартистки...

Даром. Не след горещи молби.

Ти недей да си мислиш, че им завиждам

(опАзил си ме, Боже, от завист до днес)...

Най-невинно така просто аз си разпитвам...

И очаквам ответа Ти със нескрит интерес.

Аз живея по твоите строги закони.

Всеки залък със ближни деля,

не крада, не убивам и винаги гоня

Нечестивия още щом го съзра.

И не искам да бъда мирянка досадна

(ти си моят свидетел за това),

Но съмнения разни у мен се пораждат...

Сякаш имаш си, Боже, любими чеда.

И не всички са равни пред Тебе,

Пред Великия Мъдър Пастир.

Едни бъхтат до лудост за хлЕба,

Други тънат в разкош - „бей гиби“..

Това е, Господи. Зная, ти си всесилен.

Можеш в миг да ме смачкаш като блудна муха...

Да ти кажа ли нещо? Май съм се уморила...

Не ми пука дори дали ще умра.

Сбогом, Боже! Прости ми, че съм толкова грешна,

че създал си ме с някакъв много фатален дефект...

Че съм мислеща, искрена и безскрупулно честна.

Сбогом, Господи. Съжалявам, че не съм твой човек.

 

ГОСПОД: "Чадо мое, нали знаеш, че няма ненаказано добро. Сега се мъчи, а като дойдеш при мен и ти ще си "бей гиби"".

за силното, изстрадано стихо!...

Трима киселяци се събрали и си приготволи туршия .
Господ погледнал , па рекъл : "Ха , да ви е сладко ! ":)))))

Трогна ме страданието в това сихче

Жива и здрава! Усмихната и вдъхновена!

Честита Нова Година! Да бъде здрава и силна!

да имаше повече хора с "фатален дефект"....пък те все едни....редовни?!?:)
Чудесен монолог,Руми!

Днес е Рождество Христово и молитвата е тъкмо навреме !
Целият Православен Свят празнува !
Сигурно е свят празник ! И аз мисля така !
Изпращам моята безкрайна обич ,
Радостта с теб ще споделя !
Не е хляб , не е огрев но сгрява ,
тъжни сърца .
Топлината , когато пристигне ,
ще те радва във трудния път !
Ще се смееш и пееш щастливо ,
аз ще чувам гласа ти звънлив !
Прегръдка далечна приятелко ,
разстоянията не са ни проблем .
Ако птиче запее наблизо ,
това е моят поздрав за теб!

"Сбогом, Боже! Прости ми, че съм толкова грешна,

че създал си ме с някакъв много фатален дефект...

Че съм мислеща, искрена и безскрупулно честна.

Сбогом, Господи. Съжалявам, че не съм твой човек."

Поздравления, много е хубаво!

едно от най- смислените неща, които съм чела тук. Аз отдавна не съм негов човек. :)

Мила осичке звънлива,
не съжалявайте
че мой човек вие не сте,
рано е още да станете апостол,
със мен се тази ваша младост
праведно не изживява,
и мен се там долу не подражава,
все казвам че е грешка
но задълбани в материята
никой от вас не внимава.
Добре че пишеш, та поредно да попитам
къде е доброто едно което ви оставих,
защо го истинското всички отричат
все поемате риск към вината,
и в моето име споменато заричат?

Право казваш пътеките
са трудно забелижими
намериш ли тази една
върви така че
следите твои аз да забележа
и когато отминеш
младостта и старостта
във спомените ще те аз открия
и обещавам ти увековеча!....

(:–€)

ГОСПОД: "Защо мълчиш, Румяно, когато хората ти коментират, м? На много важна ли се правиш? Три дена в катрана!!!"

Страхотно...
В десятката!!!
Браво!!

Здравей Руми,
Отговорът е много прост: Доста по-висше създание си вероятно от заобикалящите Те! Трудно или невъзможно им е да Те разбират или да се възвисят до Твоето ниво. Ти си творец, а заобикалящите Те - може би "новите щатни мъже и жени". На всеки родител му се иска децата му да го надминат, но не винаги се получава. Руснаците казват, природа отдыхает. На по-умните, надарени с тланат, честни и справедливи Божии създания винаги е по-трудно в живота. Ако не им е по-трудно ще притихнат в доволство и ще престанат да творят. Ще наблегнат на "навеждане полека - два три гюбека".
Поетът Марин Тачков обикновено е тъжен както Теб. Предложих му да отидем в планината, аз да събудя една мечка от зимен сън и да я насоча срещу него за да я снима той с камерата. Ще се промени след срещата. И за Теб трябва нещо подобно. Ако беше в България, щях да Ви взема двамата.
Критикувам Те сериозно, че не отоваряш на тези, които са приятели на поезията Ти и споделят след новите Ти творби как ги възприемат.
Стихотворението Ти този път има музикален прочит. Аз го възприемам като драматична изповед. То ми напомня за финала на Първата симфония на Брамс. Хоралът в началото й, разработката, могъщата кода. Четирите последни стиха ми прозвучаха със същата мощ. Създала си срахотна творба, която не може да се чете без вълнение. Браво Руми, но ми е мъчно за Теб! Господ се грижи за големите проблеми, малките човек си ги решава сам. В сърцето човек има много място за обич, но ако то остане незапълнено, мъката идва...
Брависимо за прекрасната творба,
Коста

изповед.Щом толкова проникновенно и искренно задаваш толкова истински въпроси имаш в сърцето плам, който се вижда от далеч и Бог го е съзрял отдавна.Убедена съм, че имаш достатъчно мъдрост, за да намериш сама отговор на зададените въпроси. Пожелавам ти вяра, за да получиш убеждението че си "негов човек".Парите и охолството не са само от Бога. Те са и от дявола и са разменна монета, с която се купува съвест и благинки. Трогна ме!

Виж, аз също нямам признание от син и снаха, но и да му пиша писмо на господ, все тая, той така или иначе вижда всичко. Най-ми е мъчно, че не искат да имат деца, гонят Михаля и пълнят сметките на чужди фирми, мислят си че градят кариера. Утре могат да ги ритнат и никой няма да се интересува, колко са умни, можещи и перспективни. Да, мъчно ми е за тях, че губят ценно време, аз някак ще се оправя и без тяхното признание, свикнала съм да бъда и незабележима, особено в моето детство. Не се коси, всеки ще получи в крайна сметка това, което си е надробил. Не помня ти дали влезе в моя постинг "Снежанка и нейните любими блогери" да си вземеш коледната играчка, която съм ти приготвила за късмет през тази година. Ако не си, побързай, до като има елха. Поздрави и не унивай.

Благодаря Ви от все сърце за коментарите и за Вашата съпричастност към лирическата героиня. Тя може да бъде у всеки от нас.

Не отговарям на всичките коментари, защото съм много заета. Имам да върша много неща, които изискват вниманието ми, а не мога да пиша отговори на автопилот. Имам специално отношение към всеки един от Вас и Ви харесвам такива, каквито сте. И без да съм Ви виждала някога Ви чувствам безкрайно близки.

НАЗАЕМ СМЕ
Животът ни е тънък лед
и кънките са ни под наем.
Все бързаме назад - напред,
и времето ни е назаем.

Назаем сме и с клетките безчет
в обвивка- многогамна каша.
Останалото само е голям късмет
душата гола си остава наша.

Под наем сме с престоя на леда
в секунди, месеци и дни...
Очаква се за всичко след това,
душата , заема да ни плати.

Аз може още утре да умра,
а може да умреш и ти...
Не знае никой своята съдба
светът след нас ще се върти.

За близките ще бъде празнина
ден, два, навярно три,
но всеки своята съдба
да следва ще си продължи.

Назаем сме на таз земя
животът, чувствата ни са под наем,
но нека да оставиме след нас следа
защо сме тук били, поне да знаем.

декември 2011

Сега ми се изяснява, защо съм с бан...не само зарад снимките...

За много години!
Ами, случват се такива работи :). Май доста хора живеят "назаем".
Повечето буквално.

Наистина ли смяташ, че съм те изплагиатствала?