(от онези, които гостуват неканени)

и е страшно досадна, едва поносима...

Настанява се трайно. Не разбира от намеци.

Глупостта се изпъва на фотьойла във гостната

с наглостта на прехранена рижава котка.

Ревматично примижва в перископа на времето..

и се чуди как точно да ти трови живота...

Глупостта е ораторка. Трудно се спира.

Само с удар светкавичен. Не с мили очи...

Не, не се притеснявай... Много трудно умира.

Нея никога нищо не я боли.

Глупостта има над девет живота,

Не старее, а само прогресивно расте

в подходяща среда и подхранваща почва.