В една по-различна действителност
фактите може би биха изглеждали други.
Ти би приличал на облак от молекули,
аз на кълбовидна мълния, 
топка от малки заряди.
И може би бихме се търсили пак
два изгубени псевдосубекта,
две пулсиращи живи явления,
два потока от клетки 
с невидима връзка...
Може би бихме дори
се открили за част от секундата
и тогава във нашия свят ще вали
нещо много подобно на дъжд,
нещо много подобно на огън
и ще съска с невидим език
атмосферата в това измерение...
Ще кипим, 
ще рушим, 
ще звънтим,
ще създаваме нови Вселени.

В една по-различна действителност... 

Браво, Руми, много силно и много хубаво стихотворение!
Чу

...фактически ...
Поздрави!

Може и да стане..във времето..Другото време..:)

Харесах стиха! Поздрави!

Pozdrav Osichke...

Предпочитаният ми стил е точно този - метафоричен, афористичен, лаконичен, метафизичен, и макар че това не е точно стих, а някакво междувидово преплитане, с подтекстовото внушение и многопластовата си структура заслужава много висока оценка.
А също и истински коментари като моя, а не празни приказки като по-горните.

Харесах!
Много!
Полигор го е казал, да не го повтарям.
:)))