Постинг
27.10.2011 23:28 -
Посвещавам на Българската Майка
Автор: osi4kata
Категория: Поезия
Прочетен: 432 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2011 23:36
Прочетен: 432 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 27.10.2011 23:36
Аз пак ти пиша,мила мамо,
отчаяно,безпомощно писмо, защото напоследък срещам само мизерия,тревожни дни и зло... От никъде не виждам лъч надежда, животът ми не става по-добър. По-ниско от тревата се навеждам пред острия правителствен сатър. Днес цялата си мижава заплата аз дадох за излъчената топлина от двата радиатора,с която се гряхме този месец у дома... Не ми останаха пари за телефона... И тока аз не мога да платя... Ако го спрат,оставам без котлона, на който вечно боб-чорба варя! Децата нямат пак обувки. Краката им със дни растат... Не могат само със милувки, те през живота да вървят! Срамувам се да ги погледна в огромните и питащи очи. Как да им кажа,че сме бедни, защото не живеем от лъжи? И как да им тълкувам факта, че честният и доблестен човек не може да се включи в такта на корумпирания и безбожен век?! Защо днес като идоли се тачат бездушни,неграмотни същества? Защо във бедност и забрава плачат мъжете и жените на честта? Кажи ми,мамо,научи ме - в какво да вярват моите деца?! Дали в чудовища със име, или в мизерията и глада?! Кажи ми,майко,как да ги възпитам? Във честност или във порок...? В доспехите на Дон Кихот ли да се скитат, или във образа на мафиот жесток? Ти ме направи пряма и открита, дари ме с много вяра и мечти... Но днес отчаяно се питам – дали не сбърка в нещо ти?!
Бог Да Пази България!
отчаяно,безпомощно писмо, защото напоследък срещам само мизерия,тревожни дни и зло... От никъде не виждам лъч надежда, животът ми не става по-добър. По-ниско от тревата се навеждам пред острия правителствен сатър. Днес цялата си мижава заплата аз дадох за излъчената топлина от двата радиатора,с която се гряхме този месец у дома... Не ми останаха пари за телефона... И тока аз не мога да платя... Ако го спрат,оставам без котлона, на който вечно боб-чорба варя! Децата нямат пак обувки. Краката им със дни растат... Не могат само със милувки, те през живота да вървят! Срамувам се да ги погледна в огромните и питащи очи. Как да им кажа,че сме бедни, защото не живеем от лъжи? И как да им тълкувам факта, че честният и доблестен човек не може да се включи в такта на корумпирания и безбожен век?! Защо днес като идоли се тачат бездушни,неграмотни същества? Защо във бедност и забрава плачат мъжете и жените на честта? Кажи ми,мамо,научи ме - в какво да вярват моите деца?! Дали в чудовища със име, или в мизерията и глада?! Кажи ми,майко,как да ги възпитам? Във честност или във порок...? В доспехите на Дон Кихот ли да се скитат, или във образа на мафиот жесток? Ти ме направи пряма и открита, дари ме с много вяра и мечти... Но днес отчаяно се питам – дали не сбърка в нещо ти?!
Бог Да Пази България!
Търсене
Блогрол
1. естир, изключителната
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз
