Прочетен: 3005 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2011 23:48
Аз пак ти пиша,мила мамо,
отчаяно безпомощно писмо, защото напоследък срещам само мизерия,тревожни дни и зло...
От никъде не виждам лъч надежда, животът ми не става по-добър. По-ниско от тревата се навеждам пред острия правителствен сатър. Днес цялата си мижава заплата аз дадох за излъчената топлина от двата радиатора,с която се гряхме този месец у дома... Не ми останаха пари за телефона... И тока аз не мога да платя... Ако го спрат,оставам без котлона, на който вечно боб-чорба варя! Децата нямат пак обувки. Краката им със дни растат... Не могат само със милувки, те през живота да вървят!
Срамувам се да ги погледна в огромните и питащи очи. Как да им кажа,че сме бедни, защото не живеем от лъжи? И как да им тълкувам факта, че честният и доблестен човек не може да се включи в такта на корумпирания и безбожен век?! Защо днес като идоли се тачат бездушни,неграмотни същества? Защо във бедност и забрава плачат мъжете и жените на честта? Кажи ми,мамо,научи ме - в какво да вярват моите деца?! Дали в чудовища със име, или в мизерията и глада?!
Кажи ми,майко,как да ги възпитам? Във честност или във порок...? В доспехите на Дон Кихот ли да се скитат, или във образа на мафиот жесток? Ти ме направи пряма и открита, дари ме с много вяра и мечти... Но днес отчаяно се питам – дали не сбърка в нещо ти?!
2003 г., София
Бог Да Пази България!
28.10.2011 07:20
Всъщност и при нас, една част от хората живеят като в Рая, но не зная какъв процент са.
Дори и в едно уж писмо личи колко си талантлива. Поздрави!
Дано поне нашите деца да имат повод да ни напишат
весели писма....
Пху, нещо съм се разкиснала... Не знам защо се сетих за това писмо, което всъщност не е точно писмо до майка ми. Такава беше действителността покрай мен през 2003. Професори ровеха по кофите за боклук, глутници бездомни кучета виеха по улиците на София. Идвах си преди две години - нямаше бездомни кучета, професорите-клошари навярно бяха измрели - и тях ги нямаше. Но видях нови "чудесии", а лятото беше прекрасно! Балкана беше прохладен, морето синьо и топло.
Пожелавам ти късмет, мила!
Приятни почивни дни и поздрави на всички!
Поздрави!
Naistina daj boze decata ni da pishat po-weseli pisma! Nadiavam se.
Kush - talanta i e izpisan na cheloto :)
:P
28.10.2011 16:42
Мисля,че е необходимо, след приключването на изборите, на избирателите спешно да им се дава противоотрова!
Не си приглушила съвестта си и думите ти удрят право в целта.
Да, нищо не се е променило към добро.
Но все пак ни остава надеждата, че спящите ще се пробудят.
Твоите слова са като камбанен звън.
Приятелски прегръдки и не се съмнявай, че съм жена, мол ти съ!
:))))
29.10.2011 06:29
Брависимо, Руми! Творбата Ти е едно прекрасно ноктюрно и поради това тя би трябвало да има и транскрипция - в стихотворение. Когато отново се върнеш към нея, дано си спомниш и за този коментар. Такова благородно човече, вървящо по пътя на естественото си Божие употребление се среща много рядко.
Коста
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз