Stay with me…

I have so much love to give you.

Don"t go away, don’t leave me...

please.

Outside,

the snowflakes fall like white rags from the sky,

like large pieces of loneliness

and sadness

for girls.

Stay. It is warmer and brighter in here.

Outside,

the night has stretched its black sleeves.

There are no stars in the sky anymore

There is no laughter.

There is only forgetfulness.

Do not go. Wait.

I still have so much to give you.

Love and passion… so much…

No, I am not crying.

Men do not cry.

 

Perhaps only when they say goodbye…

Goodbye...

Остани.
Имам толкова обич за даване.
Не си тръгвай.
Недообичана.
Вън вали на големи парцали.
Самота. И тъга.
За момичета.
Остани.
Тук е топло. И светло е.
Вън нощта е проточила черни
ръкави.
Няма даже звезди по небето.
Няма смях. Има само
забрава.
Не си тръгвай. Почакай.
Имам още за даване.
Обич. Толкова, толкова много.
Не, не плача.
Мъжете не плачат.
Може би само за сбогом.
За сбогом.

Като зов на душата!
"Не си тръгвай. Почакай.
Имам още за даване.
Обич. Толкова, толкова много."
Прекрасно!

Докато четях тази прекрасна изповед в главата ми нахлу прелюда в ми бемол минор от първи том на ДТП от Бах.Едно стихотворение,което звучи.
Брависимо,
Коста

... А може би и не само ...
Поздрави!