Perhaps you haven’t changed at all

and your eyes are green as ever.

The mystery surrounding you is still there

and your truth is still your own

which did not suit me in the least

and used to drive me crazy.

You are the opposite of me -

Completely Different Persona.

But do you know what? - Sometimes I wonder…

Why do I miss you so much? Why

my thoughts that you exist

make The Potter’s Wheel go back in time,

further back from my impending winter...

Perhaps you haven’t changed at all.

Perhaps I’m just an aging fool –

emotionally moved by memories.

It doesn"t matter if you were right or wrong…

When I think of you , I cry.

.................................................

Навярно ти не си се променил

и все така зелени са очите ти,

и си загадъчен (ти винаги си бил),

и още имаш своите си истини,

които са неистини за мен,

които ме изнервяха до лудост.

Различни сме до болка. До "съвсем",

И знаеш ли? - Понякога се чудя

защо ми липсваш толкова. Защо

при мисълта, че някъде те има -

Грънчарят врътва свойто колело

назад, назад...

Назад от мойта зима.

Навярно ти не си се променил.

Навярно съм разчувствана глупачка.

И колкото и грешен да си бил,

при спомена за тебе плача. Плача.

 

Hubavoto e, che vse nyakyde go ima...

... Защото само в живота го има - грешни.
Поздрави!:)

Различни сме до болка. До "съвсем"

Хубаво е...:)

Разчувствана глупачка?
Не!Надарена с талант поетеса,която с творбите си вълнува хората.
Брависимо и бис,
Коста

Не бях те чела скоро, но сега искрено се радвам, че се спрях в блога ти. Майстор си, Осичке!