He is monogamous and boring.

His greatest sin is

the second brandy.

Head of the family,

He likes  his food –  spicy,

the bed sheets - freshly washed

and he is not the one

 in the eye of the cyclone,

his words are rather soft

(the verbal injuries

are not his weakness).

Devoted to his wife,

he still remembers her as

a pretty girl

with long legs

like two narrow paths...

 

Click-clack,

click-clack -

the high heels of her cheap shoes

echoing  in his memory

…

…so  - he never gave

another woman 

a chance to capture

 his heart

not that he didn"t like any other

for him they are like paintings

in an art gallery

he is just watching them

but never touches.

Saturation of the aesthetic needs

He works

the least on himself…

Owner of a small business -

services…

The profit is

enough to cover the expenses

of his modest family.

His children love him

and hate him at the same time,

his wife also..

Simplicity is his armour

against arrogance..

He has sipped the day

 with the sweetened coffee

and the metal door of his workshop opens .

Someday, you will find him there -

staring at the ceiling

and the rain will pour with

patters  knocking

on the hot tin roof -

click-clack...

Click-clack ….

 

той е моногамен и скучен

най-големият му грях е

втората ракия

семеен е

харесва яденето си подлучено

завивките изпрани и не е

от тия

които са в окото на циклона

думите му са по-скоро меки

словесните наранявания

не са негова слабост

привързан е към жена си

още помни момичето

което стъпваше като в панички

толкова елегантно

и гъвкавата И снага

троп

троп

отекваха в паметта му

токчетата на евтините И обувки

затова никога не позволи

на друга жена да се вмъкне

в сърцето му

не че не е харесвал другите

за него те са картинна галерия

гледаш

но не пипаш

засищане на естетически потребности

той работи

най-малко върху себе си

има дребен собствен бизнес

поправя коли

печели

колкото да покрие разноските

на скромното си семейство

децата му го обичат

и го мразят едновременно

жена му също

еднообразието е неговата броня

срещу арогантност

той отпива деня

леко подсладено кафе

и отваря металната врата

на работилницата си

някой ден ще го намерят там

вперил поглед в тавана

и дъждът ще тропа

по ламаринения покрив

троп

троп

Като изключа това:
"скучен",
"не е
от тия
които са в окото на циклона",
"думите му са по-скоро меки
словесните наранявания
не са негова слабост",
"еднообразието е неговата броня
срещу арогантност",
... останалото сам почти аз.

И какво му е толкова лошото? По-добре ли е женкар, пияница, грубиян, супербизнесмен, който не те забелязва и т.н.т. С две думи, можеш ли да ми обясниш какво искат жените. Въобще наясно ли са.

аз го харесвам този лирически герой - голям пич е! Завиждам на разглезената му жена :)).

Здрасти, Куш :))

им отива да са добри момчета,на други-да са лошите момчета!:)
Всеки е очарователен по свой начин:)
Привет!:))

вярно е! Аз лично много харесвам лошите момчета, но да живееш с тях е един малък ад. :))

Стихчето ти много ми хареса! Поздрави :)

Vij kolko myje se poznaha v stihcheto.:) Zdravei!

... ,, по ламаринения покрив

троп
троп '' ...

В страни:
... Иначе всички харесват бурите (кадрите от безпощадно преминало бедствие от типа на: ,, Не е въпроса дали, а кога? " ) само пак да не са там, но да гледат,слушат, знаят ... уж ...

... троп, троп, троп ...

Поздрави!:)

Той е истински мъж ! Пази жена си и децата си . Обрича се на еднообразие , за да им е добре на тях. Дългът е преди удоволствието. Колко лесно би махнал с ръка , би взел първия самолет и би отлетял къто птица , да види света !
Но не БИ. Той има дълг и това го привързва като тежка верига към тежкия труд и еднообразния живот .
Поклон пред човека , избрал дълга пред приключенията .

Ако харесвах само онова, в което се откривах, бих харесвал само нищожен процент от всичко прочетено в живота ми... и не бих се уважавал дори наполовина :). Хубав ден :)

Prisystvashtite pravyat izklyuchenie.

четейки, очаквах да разбера дали , аджеба, ще може една баница да направи този лирически...
ммммм :)

Животът се измерва с трудности,
със часове, с минути разни.
Но не и с нашите безумици
и в никой случай не и с празници.
:)))