We live pretty well - paying the bills.

On Saturday morning, we drink coffee together

and wipe the fatigue with the napkins provided

and   delude ourselves that we live  better now.

Wrinkles like fine lace in the corners

of our weary eyes.

 thorns grow in our deserted souls.

Just  immigrants ... Outside, it"s drizzling again.

While drinking coffee together in haste,

for  some  reason - we are on edge.

Nobody smokes, our tongues are tied…

a small ethnic group of Balkan peoples.

We are exactly like close relatives –

at times we don"t like  each other

 But that is because we are alike.

Outside, the rain is on duty.

Here are our grown-up kids

speaking in English. –  even at home

They say - that is the easiest way to adapt.

They look at the world with wide open eyes.

Saturday morning ... Coffee with milk.

Flat-White, latte or cappuccino ...

We are not planning to go back to the homeland

we got used to living  well here.

It’s  time to go – a few light hugs and  bye’s

 instead of “sbogom” ... Still drizzling outside ...

The cars are moving fast on the way home

but  long after the meeting,

 our souls will continue to ache.

 

 

Цената

 

Живеем порядъчно. Плащаме сметките.

В събота сутрин пием кафе.

Заедно. Бършем умора в салфетките

и се надлъгваме, че сме добре.

Ситни дантели покрай ъглите

на потъмнелите ни очи.

Имаме тръни наболи в душите.

Ех... Емигранти... Навън пак ръми.

Пием кафето и някак си бързаме.

Нервни, припряни... Кой знае защо. 

Никой не пуши. Езиците - вързани.

Малко етническо общество.

Като роднини сме. Не се обичаме,

но сме си близки... Самотни души.

Уж сме различни, а си приличаме.

Вън задължително тъжно ръми.

Ей ги децата ни - чуждоезични.

По им е лесно казват така.

Уж са си наши, а са различни.

С други очи възприемат света.

Събота сутрин... Кафето е рядко.

Бледо, размито "филтър кафе"...

Никой не ще да се връща обратно.

Навик... Живеем си тука добре.

Време е. Тръгваме. Леки прегръдки.

"Бай" за довиждане... Вънка ръми...

Бързо колите поемат по пътя.

И до дома все така ни боли.

и си пия кафето мълчаливо.Думите нещо ми идват излишни!
Привет,Руми!

Следживот в удобния свят...
По навик си пием кафето,
от учтивост не плачем,
от учтивост не хленчим,
дежурна усмивка,
прекалена любезност,
все пак - добре, че ръми...
...
:*
фея