It’s wet outside.

The old lindens

are crying with big yellow tears

and Autumn is walking through the sea

of windfall leaves.

There she is! –

A gorgeous lady,

walking down the street .. 

With muddy feet,

leaving her footprints on the alley.

The sun looks bored.

The day is short.

The wind is drifting dreams away.

a toothless begger’s chasing them

under the crying old lindens

with shivering and naked branches ..

.
Есен


Навън е влажно.Старата липа
с огромни жълти сълзи плаче.
В морето от окапали листа,
самотна есен тихо крачи.
Калта от нейните нозе
оставя мръсен отпечатък
по отегченото лице
на Слънцето... Денят е кратък.
Разнася вятърът мечти,
един беззъб клошар ги гони –
навън, под старите липи
със зъзнещи и голи клони.. 
   

Блогът ми прави скомина.

При мен е есен. Мерси, че се отби :))

Але не ми работят бутоните на блога и е цяло чудо, че коментарът ми се оповести.

Нали сме единосъщни по паралел?

няма зима, чат-пат има лято

другите коментари.

Утре тук е първо лято и е 35 градуса. Един въпрос. Имали клошари при вас. При нас преди нямаше, но сега има колкото искаш.
Ламя, в Южното полукълбо е госпожата. Там сезоните са обратни на нашите, поради това че земната ос е наклонена спрямо равнината на треакторията и обикалянето около слънцето за 365,4 дена и т.н.т.

при нас ВСЕ ОЩЕ няма клошари, но ги очакваме всеки момент :))). В Уелингтън няма и листопад, ама - карай! Стихото е старо, превеждам за стихосбирка ;).

Поздрави!

пък всъщност есента е толкова щедра ...
да им се чудиш на поетите, че не пишат възторжено за ябълки и круши или поне за гроздето, нали от него става виното , от което да се опиват тези, които не могат да се опият от стиховете им :))))))))))
Успех със стихосбирката, Руми!!!!