Когато те обичам, не вали
дъждът на ледени тирета.
Изсипва се на удивителни,
възторжени кантати на страстта
или на шепоти молитвени,
с тръпчиви точици тъга.
Когато те обичам, има смисъл
в загадъчните звездни пентаграми,
в сонатите на вятъра, в косите
на есента, във златен кок събрани.
Когато те обичам, съм сълза
от ручей, бликнал сред скалите.
Вземи сърцето ми в ръка,
вземи ме цялата. Не питай.
Когато те обичам...

Обикновено избягвам силните думи и прекалените хвалебствия, но този стих ме запокити под блесналите ведри небеса.
Мисля си, че трябва да обичаш, за да почувстваш онова пълно сливане на душите.

Здравей, осссичката ;)
Стихото е вълшебно...

Винаги ми е харесвала простотата на твоя изказ -
малкото е винаги много !
Като красива музика е ....:)))

Ей, суша ли да настане?!