когато разсъбличаха царете,
тълпите грабеха невидимите дрехи,
раздираха ги със ръцете си,
крадяха си парченца от успехите.
Подритваха измислени корони,
със нокти чоплеха рубините.
Трептяха песните на ромите
из небесата. И течеше виното
по улиците. Криеха се плъхове
в разбитите камбанарии.
Пулсираха минутите задъхано.
И побеснели псета виеха.
Когато разсъбличаше царете
от власт и от невидими одежди,
тълпата не ламтеше за монети.
Тълпата си погребваше надеждите.

Повече от тъжно, нали.

натам отиват работите...

Носи послания!Прилича ми на това,за което говорихме вчера..

Какво точно имиш предвид? Може да значи най-различни неща.

Ние днес за съжаление погребваме надеждите си, преди царете да бъдат разсъблечени. Защото твърде скоро виждаме, че и този път "царят е гол".

Това стихо се е издигнало до нивото на послание и като такова излиза извън рамките на конкретен повод , който може да го е породило , поради което няма нужда от конкретно пояснение ! Нека всеки го "чете " за себе си , тъй като според мен е универсално !
Много добре си го казала , Руми ! :)

Дано поне днес остане чисто от розови биберончета и смешни бонбончета, които някои намират за поезия - вчера и онзи ден имаше 4 такива.
Но едва ли - сладникавите захаросани буламачи нямат почивен ден.
А този стих е образен, жив, истински.

Както винаги на ниво!

Прекрасно стихче! Обаче честно не разбирам защо циганите ги наричсате роми? Рома е името на Рим Те за Вас римляни ли са?
Поздрави!

Няма лоша реклама, нали?)))
На-после да се популяризира нещо наистина стойностно!
Ако тълпата изобщо може да чете...

може пък и да имат нещо общо :)))