Постинг
11.04.2011 00:48 -
Спомени от моята тетрадка
Автор: osi4kata
Категория: Поезия
Прочетен: 1436 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2011 04:18
Прочетен: 1436 Коментари: 4 Гласове:
40
Последна промяна: 11.04.2011 04:18
аз помня как се срещнахме -
светът
се бе стаил във твоите зеници,
беше в началото на пролетта
и веднага те пожелах неистово,
а беше време само за любов -
напъпили бадеми и череши,
младежки смях, безоблачен покров,
дари ми свят, във който се харесах.
Аз помня как създавахме деца
момиченце, момче (какъв художник!),
родиха се в началото на пролетта,
щастливи бяхме. Помня. И ти помниш.
Край нас животът беше променен,
в България се сменяха системи,
правителства и всеки божи ден
изгубвахме половината на лева.
Но вярвахме. И с двете си ръце
зазидвахме пролуките в стените,
отгледахме децата си добре,
напук на всичко, даже на парите.
Аз помня онзи дълъг път.
Летища, непознати чужди хора.
Загърбени - приятели, домът,
родителите, звучен роден говор.
Със смешна сума в джоба, с две деца -
пораснали, но не напълно,
пребродихме огромната земя.
И чакаме без корен да покълнем.
И ще покълнем! Няма път назад.
Небето нали пак е синьо?
В очите ти е сгушен моят свят
и съм щастлива, че те имам.
2005 г.
светът
се бе стаил във твоите зеници,
беше в началото на пролетта
и веднага те пожелах неистово,
а беше време само за любов -
напъпили бадеми и череши,
младежки смях, безоблачен покров,
дари ми свят, във който се харесах.
Аз помня как създавахме деца
момиченце, момче (какъв художник!),
родиха се в началото на пролетта,
щастливи бяхме. Помня. И ти помниш.
Край нас животът беше променен,
в България се сменяха системи,
правителства и всеки божи ден
изгубвахме половината на лева.
Но вярвахме. И с двете си ръце
зазидвахме пролуките в стените,
отгледахме децата си добре,
напук на всичко, даже на парите.
Аз помня онзи дълъг път.
Летища, непознати чужди хора.
Загърбени - приятели, домът,
родителите, звучен роден говор.
Със смешна сума в джоба, с две деца -
пораснали, но не напълно,
пребродихме огромната земя.
И чакаме без корен да покълнем.
И ще покълнем! Няма път назад.
Небето нали пак е синьо?
В очите ти е сгушен моят свят
и съм щастлива, че те имам.
2005 г.
Прекрасен спомен от твоята тетрадка! Прекрасно стихотворение!
цитирай
2.
анонимен -
Винаги ми късаш сърцето, като се ...
11.04.2011 08:04
11.04.2011 08:04
Винаги ми късаш сърцето, като се сблъскам с твоята история. И знам, че най-истинската истина никога няма да я кажеш.
цитирайНапук на всичко, даже на парите
покълването без корен.
Поздрави на далечната земя.
цитирайпокълването без корен.
Поздрави на далечната земя.
...понякога целият свят е само в две очи... и това е напълно достатъчно.
цитирайТърсене
Блогрол
1. естир, изключителната
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз
