Срещнах много мъже, срещнах много любови.
Запознавах се често с раздялата,
аз след нея умирах и възкръсвах отново.
Затрептявах в очакване цялата...
Чаках ти да пристигнеш като конник от тъмното,
да ме грабнеш и с мен да препускаш
по нетъпкани пътища, по некръстени улици,
да преливаш от страст и от чувства.
Да не спираме дълго, да не срещаме никого,
да се слеем с мечтите и с времето.
Във задъхан галоп хоризонта да стигаме
и любов да пулсира във вените...

Теб те няма и няма... Ти си странна измислица.
Мит, създаден от отчаяние...
Всеки конник отпрашва сам-самичък към Нищото.
Всеки конник е дребен измамник...
Аз не вярвам, не вярвам... А така ми се иска
да пристигнеш на буен жребец,
да ме грабнеш и силно да ме притискаш...

По прозореца чука дъждец...  
2004
Палмерстън Норт

Ох, красота ,красота!
При теб е толкова истинско и чувствено.

Всеки човек не трябва да престава да очаква, да се надява, защото последна с него си отива и надеждата!
Приятен и слънчев ден ти желая!

Толкова дълбоки чувства бушуват зад редовете.
Поздрави!

Ах, този чудотворен дъждец!
Няма как да се загуби очакването!
Все едно да живееш без тръпка!
Поздрав!

има нужда и от малко измислици:)) Може и Конник:))
Стихото е чудесно!:)

Браво! Страхотно - чувам галопиращ кон!....Може би е за теб?!.............
Поздрав!

Браво!