И нямам думи за описване на страст.
Ще бъде шарлатанство да я дефинирам.
Два чифта стъпки, ключ, врата...
И шепот-заклинание. Не спирай!
Докосваш ме. Цигулково простенвам.
Вибрират струни. Музика творим.
И музиката ни звучи неземна,
прекрасно-синя музика звучи.
Отнякъде напира светлина
на снопове лъчи. . Неудържима.
Задъхваме се. Две тела
в метафизично-съвършена рима.
Олеквам.
Ослепявам.
Онемявам.
Не чувам нищо. Седмото небе
отваря лъскавите си портали
и ме поглъща. Белите нозе
на щастието тичат като вихър
в душата ми. Издавам вик
и се завръщам,
раждам се от Тихото
на този безконечен миг.

Убивай ме с любов по много,
не ме жали-убивай,
целувай ме до изнемога
и с нежност ме преливай!

Наистина нямам по-добри думи....за този "безконечен миг"...
Хубав ден !

Оси4ке, този стих трябва да го разпространят по аптеките и да го дават вместо виагра!....Със страничен ефект - сърцебиене, връхлитане на спомени, подмокряне и повишено кръвно налягане...
Какво по-хубаво за старт на един ден!
Поздрав!

с "белите портали" ме подсети какво трябва да свърша днес:))))

че не ме разтриса намигването,
но как да не поздравиш аватара,
на своето собствено минало :)))

Много е добро, направо неустоимо. Трябва да го поместят в учебвиците, да се учат младите и да не забравят по- старите:)))

да ,не може да се дефинира ,но така си го описала ,че аз почти бях в тази стая и дори се задъхах,не мога да го кажа по-точно....а страстта ,за която пишеш е рядко преживяване граничещо с лудост...и все пак и тези, който написаха горните коментари явно са били в стаята:)))))