Сънуваха крайпътните тополи,
че бегълците се завръщат..
Преди селцето спират на завоя
и търсят с поглед бащината къща.
Селцето, сгушено във долчинката,
не е подготвено, не ги очаква
и майките, залостили вратата,
не правят баница. Дори понякога
си лягат гладни, без да се усетят
и в тъмното поплакват скришом.
Защо тъгуват те? Защо сърцето
на майките е неспокойно и разбито?

Сънуваха крайпътните тополи
съня на изоставените майки
и плакаха насън. А от завоя
се вижда в долчинката село малко.

Макар да разбиваме сърцата им,майките винаги ни чакат...Хубаво и тъжничко като есента е стихотворението!

майките са светици :)

Ех, сякаш на мен си ми го написала това.
:(

.

приготвят се за гости - а когато нас ни няма - нахранват някого наблизо и после
гладни пак си лягат...

Винаги има сюжет. Винаги има повдигнат въпрос. За майсторството да не говорим. От мен, браво!

Много тъжно.
За съжаление има изоставени майки.
Никога не бих направила това.Как така ще изоставиш мама !?!?

сънуваха - кои сънуват
крайпътните тополи - вече ги изсякоха
бегълци - от къде бягат
се завръщат - при кого
селцето - само спомени
спират на завоя и немогат да продължат
ах как искам всичко да е сън

не си избягала, ти просто търсиш себе си
майките, те винаги ще те разберат и ще ти простят

На всички, които бяха тук с намерение да "къкат" - вървете по дяволите!

Малоумщината е неизлечима изглежда...

Майките няма да плачат ! Те са издръжливи ! Прегръдка!

Макар и малко тъжен,но таква е съдбата на майките, да чакат, да тъгуват..Децата тръгват по своя път и изведнъж става пусто след тях...такъв е кръговратът на живота.
Хубава седмица ти желая!

Хубав стих, Осичке!

Но пък някой пак го е заболял пръста от натискане на минуси!...
Дано го хване артрит, дано!... :)))