Момичето обесваше кошмарите

на месечината. Като крадци.

Звездите си припалваха цигарите

И ги гасяха в празните очи

на страховете, виснали безпомощно

на куката на новата луна...

Под тях танцуваха в забрава ромите

по перилата на света....

Момичето изписваше надеждите

с  мастило от глухарчета . Върху дъга.

Възторжена, извила веждите

в парабола над синята земя.

Момичето се хранеше с емоции.

Опиваше се със любов. И страст.

Разсеяно нагазваше в дълбокото.

 Момичето, което беше Аз.

Много е хубаво!

лек ден :)

е най-лесната работа, стига останалите да не ти пречат, Осичке.
Пожелавам ти го!
Чу

възторжено момиче, и от стиховете си личи! Хубав ден, хранеща се с емоции!

мастилото от глухарчета и Дъгата са най - скъпото на Света, ревниво си ги пази, за да ни радваш със стихове, които ще помним!!!

поздрав,мило Жжужбръм...:)

Запалило искра дори в забравата.... Поздрави сърдечни и жужещо топли....от още едно "Аз" :)))))))

Животът пулсира с невероятна сила!
Поздрав!

Небрежно джапаш из дълбокото докато бесиш страховете по роговете на месечината и пишеш стихове върху звездите със вино от глухарчета:)))

благодаря, че прочетохте и изобщо, че бяхте тук :))

Ами екстра е.

искаше сутрин да стъпваш боса по заспалите треви
да летиш над росните цветя в тази необятна страна
искаше вечер да си на плажа с крака потопени в морето
да махаш на залеза в очакване на белите лъчи на луната
искаше да не се пречупваш пред изкушенията
да можеш да им натриеш носа с усмивка
искаше да се влюбиш в принца на ....
момичето, което беше ТИ

здравей! :)

:)))

прекланям се пред твойте думи
преплитам пръсти в твоите коси
превръщам се във облаче
превръщам се във духче
преплитам пръсти в твоите коси
прекланям се пред теб