Мислех да не дразня повече и да спра да си "пускам" стиховете в Блог бг, обаче постът на един съблогер ме подсети за това овехтяло стихче. :)) Пожелавам Ви приятна неделя(на всички, без изключение).

Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам.
Днес, обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко – на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
И си мисля – дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
мойта кръв. Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода –
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявайки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
Съдба,
да съм жива...

Какво съвпадение:) Здраве и живот:)
Другото можем да си го вземем:)

Стихотворението ти е много хубаво.

Кого дразниш?

и бъди щастлива без нейно знание.:)))
Поздрави.:)

Талантлива сте!Чета Ви с удоволствие.Кой се дразни от тази красота?

много красота и женственост излъчват стиховете й, определено ще ми липсва...

n.b. "утвърден" за мен означава, че Поезията е в кръвта й :)

Наистина.
Поздрави!

Току-що го прочетох и на съпруга ми, и от двама ни - аплодисменти, талантливо момиче!

Стихотворенията са прекрасни , чета ги с удоволствие и ме радват.Често се връщам
към някои от тях . Продължавай ,има защо...
Поздравления и хубав ден !

пиши мила osi4ka, в никакъв случай не спирай заради бездарната злобна lidis. Нейната злъч и отрова са силни, но не толкова, че да ти повлияят.
Знаеш че хората те четат и харесват. Аз също отдавна, но досега съм си мълчала.
Не прави удоволствие на бездарието!

Това място (Блог.бг) трябва да си върне позитивното излъчване.
Ще напиша и тук това, което написах в моя блог в отговор на един коментар:
"Относно "войните" в блога: виждам само едно спасение - пълно игнориране на "подпалвачите". Няма смисъл да подаваме "кислород", като им обръщаме внимание. Убедих се, че това води само до разрастване на пожарите. Да ги потушаваме с положителни емоции в собствените си блогове!"

Стихотворението ти е много силно - като всичко, което съм чела от теб.
Хубав ден!

Извинете ме мисис Съдба,
че пак идвам и ви безпокоя.
Все за Любовта ви се молех,
но отказвахте ми хладно...
Добре! Приех ви такава, но
повече, мисис Съдба, не мога!
Простете, но много Ви моля:
Идете си! Предпочитам Смъртта...

Зная, също аз си я дразня
не умея на "доказалите" да се мазня
даже без да искам
слаби места им намирам
много грешни са все подозирам
без да искаш да те преценяват
да им пречиш, съвети да дават
но това във стих да изливаш душата
точно пръст си то на Съдбъта :)

Хайде при мен е ясно, но пък на това чудесно стихотвориние да сложиш отрицание, не го разбирам. От мен поздрави!

че трябва да й теглиш една на тая мисис...

Поздрави
Валя

Много е хубаво!

това "Мислех да не дразня повече и да спра да си "пускам" стиховете в Блог бг: да си ги нямаме такива, ама изобщо!
Само посмей да не пускаш, и ще ти ги пускам аз. Еееееееееееее!

Руми, та ти самата си "жива вода", носиш красота и радост... и докато го има този невероятен талант, докато раздаваш своята "жива вода" , ти ще си щастлива! Прегръщам таланта ти!

Какво става с вас бе хора? Защо мислиш да спреш да си публикуваш стиховете? Ти имаш талант и на мен много ми харесват. Явно съм изтървала някоя случка поради която и Алекс иска да си тръгне. Моля ви-не го правете заради хората които ви харесват и обичат!

Стиха е много хубав....Пускай стихчета...който се дразни да не чете...на мен ми харесват и ще си те чета !

Има ли талант, който да се харесва на всички? Има ли човек, който да се харесва на всички?
Ако спреш да публикуваш, значи уважаваш тези, които са на различна вълна от твоята, а пренебрегваш сродните, които те харесват и си им нужна. :))

Това не е просто - стихче. Това е поезия, която звучи толкова искрено...Аз я харесвам и ако продължиш да пишеш, ще я чета. Ако решиш да не публикуваш - ще те разбера, но ще ми липсва...

Аз съм съгласна с Хел, ама дебелашката простотия няма край и накрая ще изгони всички по-нормални и чувствителни души..ама моля ви се, не се давайте на простотията...одеве прочетох подобен пост...Нека доброто победи...нищо не може да ви спре да пишете...те от това се дразнят...Страницата ви в блог бг е лична /и много хубава/ - явно някой който те е разстроил го вижда това и не може да го преживее...Хора, творете, творчеството е любов към всичко смислено и добро, красота на един вътрешен свят...моля ви не бягайте

and go on living - is not a thing to be wasted for the unproven haunting suggestion of a world machine generating waves of despair based on ungrounded fear...
A funny thing to say - but this place here is one of the agoras where the threads of fate are woven into the intricate pattern of humankind's immortality:))))

Никакво спиране! Снощи погледнах постинга, но изключвах вече компютъра, че заспивах и не ми се влизаше пак. До сега не бях забелязала блога ти, но аз влизам рядко и за малко. Пишеш поезия! Затова и те нападат. Ще те чета, когато влизам тук! Който и да е този/тази/, на които пречиш са нечитави хора. Те ще си останат такива, а тези, които те харесват ще ти се радват и те са по-важните!
Целунат ден да ти е!

Стиха Ви е чудесен!Пожелавам съдбата да е много благосклонна към Вас!

Ех,че готино!:
"Но ви моля днес,мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива!"
С поздравв, Руми!

Само глътка любов и отново си жив.