В града на Ур – Нанар почива,

сънува своята Нингал.

Божественият сън игриво

витае над града заспал.

Луната, с форма на хамак,

е посребрено брачно ложе.

До изгрев ги прегръща пак,

защото без любов не може...

На бляскав връх (на зиккурат),

Нанар отмаря през деня,

а робите на Ур строят

на Лунния си Бог съня...

Нанар сънува, че Нингал

носи в утробата си слънце.

Уту, синът му. Засиял.

Уверен, че ще бъде първи.

Ето, промъква се в съня

Прекрасната Инана.

Любимата му дъщеря,

Спасителка на Храма.

Кингу, оловната луна,

Люлее блянове за двама.

Роди се в тази тишина

Звездата на Авраама.

пп. справки на: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)

С удоволствие се потапям в красивите приказки ,които разказваш :)

Поздравления !