или писмо до Палача



Здравей, моя Смърт!

Аз те гледам в очите.
Харизах ти своята младост
и детството.
Плащам във чекове с дните си.
Съдба си ми... Как да те мразя?

Здравей, моя Смърт. Любовта си не давам.
Със риск да ми вземеш главата.
Не ми се подсмихвай игриво и палаво.
Тя иде в пакет със душата.
Аз знам, че съм смъртна. Отива си тялото.
Храна за трипластни животни.
Верижна окръжност за правилно хранене.
Оглозгай ме цяла. До кости.

Здравей, моя Смърт. Ти си сляпото верую
на тялото. Не на душата.
Тръгни си сега. Не понасям истерии.
С любов ще премина Оттатък.

С любов ще премина Оттатък.

Повече оптимизъм през уикенда!

Смъртта е на колене, душата ти не.

Любовта си не давам.Със риск да ми вземеш главата.
С любов ще премина Оттатък...Победата е на душата.
Поздравления ,много ми харесват стиховете ти .
Приятен почивен ден !

се мъчиш да правиш поезия от смъртта. (вж. коментара ми към "Лопатите копаят"). И като че ли се получава - особено тук. Това само показва нивото на автора - над нещата, дори и над смъртта, въпреки че всички сме смъртни. Поздрави!

Поздравления!