Навън е влажно. Старата липа
с огромни жълти сълзи плаче.
В морето от окапали листа,
самотна есен тихо крачи.
Калта от нейните нозе
оставя мръсен отпечатък
по отегченото лице
на слънцето... Денят е кратък.
Разнася вятърът мечти,
един беззъб клошар ги гони -
навън, под старите липи
със зъзнещи и голи клони...

Какво друго да кажа. Добре съм се ориентирал.

В тази жега действа много носталгично и дългоочаквано.Поздрави!
Много добър,стегнат и фин поетичен образ.

но прекрасно...с усет за действителността оставила отпечатък в душата..Поздрави!

Много тъжно, но и много красиво!!!

Е да, няма как да не е тъжно... но пък е красиво... есента затваря спомените ни в красотата си и безбройните си багри, но носи и надежда, че след бялата зима отново ще има време да творим спомени...
Поздрави от мен!

пълноцветна! Без тъга. С настроение. С образност и благозвучие. Думите заместват четката, ритъмът - музиката. Какво още повече...

Навън е златно. А пръстта на смърт, на плод и ранни кълнове мирише.
В браздата пуснах свидни семена, в които ще се върна пак обичана...