На всички емигранти и кандидат-емигранти.

Ноември, а времето - толкова хубаво...
Мирише на пролет, както през май.
Нарамили сакове,спомени, куфари,
днес тръгваме... (има ли някъде рай?)

и плачем -
децата,
защото и тук им е хубаво,
а ние
защото от страх ни боли.
Насляпо отиваме,
чакаме чудото...
и вътре в душите ни някой крещи:
„не гледай назад!
Бягай,
Бягай...
ще свикнеш със болката си по дома.”

Не свикнахме.
Възелът все се затяга...
До гуша сме в заеми и в самота
сред хиляди други, нагърбили болката
по дом, стара майка и болен баща...
Натрупали злоба и кредити, колкото
да плащат дорде съществува света...
Нещастници...
Ние сме глухи нещастници,
говорещи смешно на странен език...
На Шекспир езикът е мъртъв по прашните
лавици. Езикът на Шекспир, простете, е мит...

Кога ли ще стискам във шепите залеза,
потъващ зад бледочервен хоризонт,
кога ще съм сигурен, гордо изправен
на моя, потънал във дългове фронт?
Кога ще забравя съня за ноември,
полюшван от топлия вятър на май,
когато със нашите куфари семпли
поехме с надежда посоката „рай”?
И дявол го взел! Ще получим ли прошка
от нашите смели и умни деца,
задето за шепа кредиторски грошове
сменихме дома си. Светът е жена –
примамва, когато е чуждо-далечна,
обаче живееш ли в близост, в контакт
набързо разбираш, че бил си във грешка
и твоята иде в топ-листата пак.
Изтръгнати корени рядко поникват,
особено щом са от старо дърво...
Присаждат се лесно и сигурно тиквите...
И Господ, затворил едното око,

Пресмята в проценти, наум си се чуди
Дали пък е сбъркал... Защо и кога
светът се задръсти от пънове луди,
а длан от земя нейде там опустя...

уелингтън, юли 2009

Още не е - тука сме!
Все още!;))

а дали се чуди наистина?!
Дано, че иначе ми се вижда безсмислено...

или пък отдавна си го мислиш. Аз на море като отида за три дни бързам за в къщи. А това което изпитваш ти, просто не мога и да си го въобразя.

Утре чакаме снимките.

току-що я качих на поста

Ако знаеш как те разбирам..... Прегръдки!

прегръдки и на теб, сродна душо :)

"Светът е жена –
примамва, когато е чуждо-далечна,
обаче живееш ли в близост, в контакт
набързо разбираш, че бил си във грешка
и твоята иде в топ-листата пак."

°Кога ще забравя съня за ноември,
полюшван от топлия вятър на май°

°Защо и кога
светът се задръсти от пънове луди,
а длан от земя нейде там опустя...°


И аз се чувствах така първите 5 години ...

Нека приседна за малко до тебе.
И тихо заедно е тебе да помълча.
Много сме тия,с тихата болка по дома.
Кой по наблизко,кой по далече–но болката ни е една.
И тихо ни вика обратно...а има ли път за назад.

ще станат почти 20 години как съм навън.Бях почти дете,изпълнено с мечти и надежди.Никога няма да свикна.Още толко по 20 да станат.И каквито и да са успехите,реализацията...имат някакси горчив привкус...а си мислех че съм само аз...така.И за това повечето пъти си мълча,...на тая тема.

Сега с телескопа на Гугъл Еърт ги разглеждам. Та кога ще се връщате?

Щтракни тук.

http://www.panoramio.com/map/#lt=-41.28648&ln=174.776217&z=4&k=2

Невероятно силно и точно. По сила е равно на "Облаче ле бяло".

разтърсващо и докосващо...

Поздрави, миличка! :))

Прекрасно стихотворение!
Хубав ден!

А ние , останалите , трябва да променим България ! Тук и сега! Няма време! Достатъчно страдат далече наште деца!
Прегръдка!

Усещам прекрасно болката ти! Така е написано,че не може да останеш безучастен и равнодушен! Поздрави!

Щом носиш в себе си тази красива носталгия, значи част от теб е тук...
Прегръдки!

,, Тази земя - не е моя земя. Тази земя - простете - е чужда.,, Този стих на Вапцаров защо продължава да се върти в главите ни?
,, Земя като една човешка длан. Но по-голяма ти не си ни нужна.,, А тези стихове? Познати са, нали? Оказва се , че на ,,дланта,, няма място за всички. Това е истината и ти си я казала. Поздрави за смелостта.

много силно си го написала. Хареса ми всеки ред, заплювам си онзи за тиквите...Те, и тук, знаеш, най-лесно се присаждат, при нова партия, нов шеф, същото е...
Аз съм си в родината, но страдам от друга носталгия. По родината, която имах, като дете. Не ме интересуваше политиката, тогава и не разбирах нищо, но сега тук хората също говорят смешни неща...на роден език, който понякога или трудно разпознавам, защото го дъвчат като турска дъвка или ми говорят неща, които ми звучат, като от друга планета...
Знам (поне от филмите), че Нова Зеландия е едно тихо и красиво място, с прекрасна природа...:) Знам също, че не може да замести родното място. Снощи късно (какво ме прихвана), в Тубата изслушах към 20 химна. И нито един не ми хареса повече от нашия, поне на езиците, които владея. В текста на нашия всичко е чудесно дозирано като послание и внушение - красотата на родната земя, почитта към загиналите за нея...И красотата на музиката, която допълва по един неповторим начин текста. Сливам се с този химн. И се разчувствам всеки път, като го слушам. Не ми звучи нито помпозно, нито предвзето, нито разводнено, като някои други...
Малко се олях...))) Бъди здрава и се пази. :))

Всъщност, не съм чак толкова опасна драма куин, ама чат-пат ме удря сачмата.

весел ден :)))

:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

че все ме удря, когато тук е зима, а при вас - лято. :)))

догодина съм там за лятото :)

Преди всичко поздравления за талантливата поезия,която явно е изстрадана изповед.Дано болката поне малко се е притъпила.Казвам ти същото като 21-ви.Цинично,но вярно.Преди време моя близка посвети 10 г от живота си в опити да емигрира в Канада.Накрая успя.Тогава аз и казах-разбирам защо искаш да бягаш,но-от какво бягаме?Земята ли не е хубава,в пустиня ли живеем?Хората в Гренландия живеят,и никъде не искат да бягат.Ужасното е ,че не бягаме от нещо,бягаме от хората,от себе си бягаме,от своите.За да останеш да живееш ТУК-трябва да жертваш най-вече достойнството си -това е най-тъжното.

Ако не бях попитал, нямаше ли да ни кажеш, къде си и какво правиш. Винаги усещам хумора примесен с малко тъга. Да знаеш има много видове носталгия. Хубавото е, че си тук от 3-4 месеца и вече се обзаведе с много приятели. Тук в блог.бг таланта не остава незабелязан.

Разтърсващо като изповед е, имам съученици в странство и доста са ми разказвали за начина по който се чувстват. Има и такива, които там се чувстват много по-добре, но се чудя как е възможно да е така, само защото там всичко е по-уредено, заплатите големи, само с общуването и приемането им от останалите е зле, но това не ги тревожи, поне не си давад вид. Интернет дава големи възможности за общуване с хора, с близки възгледи и стари приятели това донякъде намалява проблемите на хората в странство. Мисля си, че и комуникациите тед а тед в България са намалели, хоратоа в блоговете вече споделат повече с виртуалните си дружки, отколкото с останалите. Често човек се чувства сам, където и да се намира, защото доверието е вече скъпо удоволствие. Ето, такива едни мисли ми се въртят, чудя се на кого му е по-добре, на тези дето останаха тук и се мъчат да живеят в тази неразбория или на емигрантите, които страдат за родината, която пък нехае за тях. За това е хубаво от време на време да се връщате, та по-лесно да се преборите с носталгията за нещо, което на практика вече го няма.

За малко бях на ръба - можех да го премина - съзнателно взех решение да приема унижението и да се върна - оказа се, че не е унижение - просто ръба на границата е много висок и много остър... може и да не оцелееш физически докато прескачаш, но прескочиш ли веднъж, оцелееш ли - можеш вече да го прелиташ - няма страх, нито безсилие, нито унижение - насред изгорелите от слънцето поляни, прашните пътища и надупчените градски улици... Донесох си и нещо ново: абсолютната увереност, че другите не са ми виновни и ако искам нещо да бъде свършено в и около моя дом, то зависи само от мен...

Не мога да си представя живота си на друго място. Дори дома си ако се наложи да сменям, не знам дали ще мога...
Поздрави за смелостта!
За таланта ти няма какво да казвам - признала съм го още откакто те "срещнах" за пръв път в блога.

Съгласна съм с частта за носталгията и самотата,но не бих казала че навън е само лошо или само добро. България ни липсва разбира се , но дали ние липсваме на България-не съм много сигурна !

...това трябва да си го изживял за да го напишеш! Е, ако нямаш тази дарба тези мисли ти текат по-прозаично, но все пак това е посоката, а поезията ги облича в музика. А иначе както и ти спомена в отговор на един от коментарите, трябва да превъзмогнеш тези мисли за да оцелееш и живееш, но все пак отвреме-навреме ни избива съчмата!
Благодаря ти osi4ke!

Само който го е изпитал може да те разбере истински. Много е хубаво!!!

Осичке красива,кажи ни
колко си жилена ,за да станеш оса,
колко пъти тихо си плакала,
за да стане osi4ka твоя съдба?