Това е 200-ят ми и последен пост тук. Пожелавам ви емоционално лято и до нови срещи! :)


изнервена съм
като при задръстване
и като при задръстване безпомощна
от бездвижение
ми побеляха пръстите
да стискам в шепите си само спомени
краката ми
изтръпнаха от чакане
и раменете ми увиснаха
кълбо от гняв
тежи в стомаха ми
облачността е ниска
искам
човекът с дъждобрана
да е клоун
а всичко случващо се
някакъв спектакъл
тъгата пее
пее соло
развръзката и епилогът
се протакат

До скоро... надявам се :(
Каквото и да е, бъди щастлива :)

благодаря и - щастлив живот :)

Пий една бира и ще се оправиш!;))

аз не пия алкохол :)

ще пия една студена вода

може ли?

Be Blessed!

Хе-хе разбира се, просто не знаех извинявай!

Ама като се протака твърде много - трябва да се действа!;))

Предполагам, че поне половинта от хората се чувстват по този начин..живеем в държава на абсурдите, развръзката и епилогът също щр дойдат по този начин, когато най-неочакваш, от най-неочаквана посока, от някой, който не си предполагала...
Не си сама тук в блога, когато стане твърде много , излей го на листа....
Поздрави и Остани!

във всичките ти действия. Бъди щастлива!

До скоро - аз те чета и по други места ; )...
Хубаво лято, т.е. зима : ))!

Но те разбирам. Надявам се да се срещаме другаде.
Изключително приятен е досегът с теб.
Бъди изобилно благословена, миличка! :*

Единственото окуражително е това "до нови срещи"!
Благодаря, за всичко готино, което ни подари тук!:):):)

Дали да не се затичам и да се метна на последния вагон!;)

Осичке, кой те разсърди миличка? Не обръщай внимание на всичко, което ти пишат. В живота има много препятствия, които човек трябва да преодолее. След време като се обърнеш назад ще си кажеш: "Защо ли е трябвало да се ядосвам за такива дреболии!". Горе главата и само напред! Лек ден ти желая!

Каквото и да ти предстои.
Ще ни липсваш.

:)

ти си изключителен поет.Успех и вълнуващи мигове,където и да се намираш!

тъкмо започнах да те чета и напоследък беше един от малкото блогове, които посещавах...

И щастливо завръщане!

Сърцето ми е отново свито
и буца е заседнала в гърлото ми
и пръстите не знаят
какво да напишат
очите ми в сълзи
за теб, че си отиваш!

Че то какво да кажа след всички коментари? Където из блоговете вляза,все по-тъжно ми става!
Желая ти оптимизъм и щастие!

Браво, Руми!
Моята оценка тук е в 10-ката!!!

от няма и два месеца. Прекрасно време, през което четях на един дъх и после пак препрочитах страхотните ти стихове. И винаги съм си мислила - как го прави това момиче, та така ме стяга под лъжичката когато чета?! Нито веднъж не ме остави безразлична, напротив - бих могла да се подпиша под всеки твой стих, че изпитвам същото, че го усещам по същия начин...
Не знам защо си тръгваш...дали просто си даваш отпуск или е завинаги...
Решението си е твое, разбира се. И все пак - много, ама много ще ми липсваш...

особено написаното. Има нещо недоизказано от осичката. Много хора сме изнервени. Надявам се всичко да се нареди спрямо теб осичке. До скоро.

вземете самолета и елате за някой и дръг ден в Токио.
Поздрави. Бог с Вас!

Късмет!

Good Luck!

И отново да си сред нас!!

Прочетох с огромно удоволствие! Благодаря!

Чупката от Мрежата, докато имаме още в главите нещо!

Успех из реалността!
Знаеш , че хапе, но я ужили от теб,
и един къч и ритни, от мен!
Обичам те, Оси!
Ю кен ду ит!

Недей така;( Ще ни липства твойто жилце

Остани!

Аз не пиша много коментари,но всеки ден влизам в блога и чета с голямо удоволствие твоите постинги не си струва заради нещо или някого да ни лишиш от красивите си стихове! Ще ми липсваш! Успех!

Приятно ми е да чета стиховете ти! Ще ми е приятно да ги чета и занапред, само кажи къде! Желая ти всичко добро - там, където за теб е добре!
С приятелски поздрав: Дима/ Дивна8