(не е за феминистки)

Заслужаваш да си само спомен -
безболезнен, незначителен и празен.
Скъсан лист от лексикона,
необичан, нито пък намразен.
Заслужаваш нищо да не помня -
устните ти, ласките, ръцете...
В миналото си да те прогоня,
надалече от очите и сърцето.
Заслужаваш да не сме били във Рая,
да не съм те изкушавала със плод,
да не сме пътували в безкрая,
да не сме създавали живот...
Заслужаваш мене да ме няма,
да си сам със скучния си Бог,
да си хвърлен в спомен като яма...
Не, от яма по-дълбок...

Но съм тук. До теб съм неотлъчно.
Аз съм всеотдайната половина -
опрощаваща, любяща и незлъчна...
Тук съм! Трябва да ме има...

С обич:

Ева

Много е хубаво, изпълнено с нежно отрицание и всеопрощаваща любов!

"Но съм тук. До теб съм неотлъчно.
Аз съм всеотдайната половина -
опрощаваща, любяща и незлъчна...
Тук съм! Трябва да ме има..."
Това сме ние жените - прощаваме и ... продължаваме да обичаме.
Много е хубав стиха! Поздравления!

Радвам се, че си тук, за ямата е още рано...:)))

До всеки Адам трябва да има нужда по една такава всеопрощаваща и всеотдайна Ева.

Жените ,сте като проклятие, когато сте влюбени!
Няма спасение от вас!

Когато Господ Ева е създавал
е взел Адамово ребро.
Дали тогава Той е осъзнавал,
че е създал голямо ЗЛО . ..................................... :))))))))))))))))))))))))00