Посвещавам на Lidis (тя знае защо)

Някога живееше една Малка вещица –
без възраст и без име. Правеше невинни чудеса, шепнейки във закачливи рими заклинания . И пролетта мигом се превръщаше във лято. От чешмите, наместо вода, мед потичаше
с цвета на злато. Вместо сълзи – капеха сапфири от очите на бездомните деца. Вятърът с цигулка нежна свиреше чудни реквиеми за страстта. Тя рисуваше с вълшебната си четка върху черната тъга слънца. И изплиташе вълшебни плетки с нишки от изплакана роса. Нощем се шегуваше с Луната, караше я да се смее със сълзи. Правеше магии на цветята - да цъфтят, когато искаш ти.
Малка Вещице, ще се събудиш ли? Трябваш ми веднага и сега! Трябва ми невинно твое чудо, за да се почувствам у дома.

малките вещици неминуемо се превръщат в Баба Яга, когато години наред блогват тук :) пази се и ти! :)

че яхнах метлата още преди да започна да блогвам тук :)

една древна Баба Яга

Зная, вещица без име
правеща невинни чудеса!
Шепнеше ми песни
в закачливи рими,
Нежно ми говореше за пролетта!
Галеше ме със коса от злато,
думите и -медена вода,
погледа и -знойно лято,
песен на щурец в степта!
Вятърът, с цигулка свири
реквиеми на страстта....
Пръснати звезди -сапфири
светят в моята душа!
Заслепяваш ме с Луната
и се смееш със сълзи.
Правиш ми магий с цветята.
Странна вещица си ти!
Хайде, искам, събуди ме!
Нужна си ми тук сега,
сладка вещица без име....
Искам да те уловя!!!!