Току-що изрових този "шедьовър" :) от архивите.  Ех, буйна младост! Пожелавам на всички приятна неделя.Простете ми, ако ви се натрапвам със стиховете си, но са доста и искам да си ги кача, защото сега имам свободно време.


И тази сутрин старите клюкарки
ме изпровождат от балкона.
След малко, на кафе от кафеварка,
пак ще закусват с моята персона.
Разбирам ги. Не им е никак лесно.
Часовникът им е далеч назад.
За тях съм като непрочетен вестник,
задоволявам новинарския им глад.
Помахвам им с ръка любезно
и те се скриват веднага.
Във тяхното съзнание перверзно
аз съм пропаднала жена.
Защото не говоря с тях за гозби,
не шия гоблени и не плета.
Не превъзнасям гениални рожби
и имам хубави крака.
Животът ми е много по-вълнуващ
от този в техния метох.
От мании и стрес не боледувам,
живея без да казвам – “Ох!”.

Потраквам с токчета по тротоара,
денят е весел, пълен с чудеса.
Ще стана ли и аз клюкарка стара,
когато ме напусне младостта?!