Здравейте!
Може ли да седна
на топло ? Вън навява сняг.
Благодаря , бездомна съм и бедна ...
Ще ме почерпите ли със коняк?
Ще Ви допуша фаса. Нали може?
Добре . Приемам и цигара.
И нека бедността ми не тревожи
девойчето, което е зад бара...
Какво попитахте? А, от къде съм?!
Оставям да си изберете сам.
Оттам съм, откъдето Ви харесва...
Все някъде ще Ви хареса, знам....
Ръцете ми са нежни и красиви?
Ръце на музикант или поет?
Не съм грамотна. Полудива съм.
Пороците ми са безчет.
Добър сте с мен. Благодаря Ви.
Със Вас ми е така приятно.. .
Вниманието Ви ме разлигави,
не ми се връща пак обратно.
Не, нямам сводници. Сама съм.
Оправям се без менаджер.
Не се нуждая от инкасо
и не поделям хляба чер.
Разбира се, че искам. Може. Ще Ви продам любов на час.
Красив , добър сте и заможен.
Почти съм влюбена във Вас...

Света,който изграждаме с думи,за да се обгърнем с него,не винаги е съвършен,но си е нашят свят и е едно удобно бягство от истинския такъв.Почти докоснах картината убедително,правдоподобно и затова малко тъжно...