Не съм ти казвала, че ако теб те няма -
сърцето ми ще спре почти да бие
като ръждясала камбана
на позабравена от Бог камбанария.
Не съм ти казвала, че ако теб те няма,
за мене времето ще бъде пясък,
изтекъл между пръстите ми само...
като безмислено очакване.

Не съм ти казвала, че твоето присъствие
придава смисъл на лета и листопади,
на делници и празници разцъфнали...
И колко си ми скъп, не съм ти казвала...
И как в очите ти се виждам същата,
каквато бях преди да се разтворя
в тълпата на огънати под кръстове,
обречени на старост хора.
Не съм ти казвала, че те обичам,
затънала във моето си блато
до шията, до под брадичката...
Не съм ти казвала...
Целувам те, приятелю.
 

Страхотна изповед, поздравления!
И безброй усмивки :-))

ДОБРЕ ДОШЛА НА КОНКУРСА!
ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ!

Добавям постинга в блогвълната. А с него и втората петица е готова за представяне в моя блог. До довечера ще пусна постинга.

Хубав ден!

Прекрасно пишеш...

Прекрасно е, осичке!