Прочетен: 2275 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2013 04:14
"Искането всички евреи да се закълнат пред императора е политическа маневра на Ирод Велики пред Тиберий. Това е и обичайна практика във всички други подчинени в политическо отношение на Рим области и царства. Под предлог, че след клетвата за вярност пред Август ще дойде ред и на поклонение пред статуите му, което е равнозначно на богохулство и духовно самоубийство - фарисеите отказват и се приготвят за всички последствия от това. За тяхната кауза работят съзнателно или не и зилотите и крайните сикарии. Въпреки предизвикателството към Цезаря, се оттървават само с наложена глоба, явно предвид обратната информация на римските фрументарии. Този почти самоубийствен, но във висша степен лицемерен акт на вярност към юдейската вяра на бащите, напълно им спечелва уважението на простолюдието което обработва земите на Юдея, Самария и Галилея и принася делейки от залъка си лепта за Иродовия храм. Народът подкрепя афишираната и превърнала се в обществена опора неприязън към римския фиск и нетърпимост към езичеството.
Около 100 г. пр.н.е., т.е. почти половин век сред сриването на Картаген, се започва със зугота една борба за демократизиране на тогавашната юдейска религия на дедите. Убедени във всеприсъствието на Бог, фарисеите надяват картагенски маски за да разчупат религиозния монопол на садукейските свещеници от Йерусалимския храм. Фарисеите започват свободно да интерпретират Тората твърдейки, че човек може да се покланя на Бог навсякъде и започват масово да строят синагоги именно с тази цел - в началото на 1 век почти цялата Римска империя, особенно Средиземноморието, е осеяно със синагоги. Според фарисеите това е угодно Богу и е от полза за народа, за да може същия да има пряка връзка с Яхве и това да не е задължително опосредствявано от садукейските книжници, стареи и свещеническо съсловие групирано около Храма. По този начин усилията им за децентрализиране на религиозната власт в Израел се увенчават с успех и се трасира пътя към началото на юдейско-римския конфликт. От друга страна синагогата се превръща освен в молитвен дом, но и в място където всички евреи могат да общуват свободно, запазвайки съпричастност и към вярата на общите си деди. Въпреки това, израилевия народ започва да усеща проявата на двойните им стандарти при прилагането на строгия Мойсеев закон, който е един за народа, а друг за самите фарисеи обявили се за законници и божии стражи на земята. Постепенно техният авторитет започва да се руши, псевдозаконническата им казуистика става отблъскваща, проправяйки пътя на талмудизма. Лицемерието им е придружавано с изключителна дребнавост и рестриктивност при прилагане на религиозните норми спрямо обикновените хора. Общественото им поведение, високомерието и презрението им към простолюдието, които те считали за "проклето поради невежеството му", става отблъскващо и нетърпимо за всички останали. Поради това фарисеите от "народни трибуни" и декларативни обществени авторитети в съвременното им юдейско общество обсебват ролята на "безспорни лидери" на цялата еврейска общност и особено на тази в диаспората. Постепенно тяхно главно занимание е "с гордост да пресмятат как постоянно расте броят на привържениците на тяхната партия - колко много са те в Александрия, Вавилон,Дамаск, Антиохия". Чувството им за величие и самодостатъчност и липсата на нормална и устойчива комуникация с обикновените хора ги превръща трайно в лицемери. Освен всичко останало, фарисеите не отговарят и на обществените очаквания и не се превръщат в изразители на изконните духовни стремления на еврейските предци от времето на Голямата асамблея. След отказа си да положат клетва за вярност пред Рим, те остават единствените легални опозиционери и изразители на месиански очаквания в различие от старите садукеи посветени в тайните на юдаизма. Техните очаквания обаче вече са изработили рамката на бъдещия Месия по свой тертип. Започва бунтовно трептене, жужене и брожение сред изведнъж нароилото се в началото на нашата ера многобройно еврейско население по цялата империя наброяващо 5-6 милиона или 10% от цялото. Началото на революционната ситуация се поставя с противопоставянето на прословутото преброяване в Юдея, Самария и Галилея, когато в Назарет пристига благата вест, а във Витлеем за преброяването се появява Спасителят."
източник: Уикипедия.
11.05.2013 06:54
Това, което виждам обече е, че не одобряваш изнесеното в последния ми постинг. :)
Това, което виждам обече е, че не одобряваш изнесеното в последния ми постинг. :)
1. - посланието ми не е скрито изобщо.
2. - за последния си пост не си прав, одобрих го.
11.05.2013 07:20
Мисля, че вече няма да търсим "кой да ни оправи". И това ще отмине с Бойко.
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз