Докато при нас са ясно очертани, явно в НЗ се каращистват до степен, да има зимни дни, непосредствено след летните. А иначе няма нищо по-релаксиращо от това да наблюдаваш дремеща котка...

Днес беше най-студеният ден от ноември насам (12 градуса), но пък си починах пълноценно. :)

Ми е било някак си положително, като се сменят сезоните. Добро почесване на РЕВЛАТА ТИ ЕСЕН. И в нея има романтика и не малко приятни изненади, като циганското лято и т.н....Винаги съм харесвал златистият есенен килим, от жълто до тъмно кафяво, и да шляпам по натрупаните листа, мек персийски килим...... Порадвай и се, тя е дошла при теб.......

Браво на теб! Браво и на съпружеското тяло. Никак не е зле да се намира до теб.:)

Съпружеското тяло неочаквано ме погледна и каза.
- Искаш ли да се поразходим с колата. Ще идем нагоре. Към планината.
Качихме се и потеглихме. Карахме някъде около половин час и отбихме в страни на пътя.
Дъхът ми спря. Гледах с широко отворени очи. И друг път бях минавала по този път но не бях забелязала приликата. Спомних си гледката след Баня, Пловдивско. Точно след селото по пътя за Ведраре. Стара планина отпред, Средна гора в ляво. Невероятна гледка. Килим от багри. Зеленикави, кафяви, жълти. Цветовете преливат един в друг, в далечината билото на Балкана забулено в облаци и ти се приисква да си художник за да нарисуваш всичката тази красота.
Очите ми се навлажниха и една сълза се отрони и търкулна по лицето.
В този момент усетих, че някой непознат от другия край на света, от свидната ми България ми праща поздрав. Съпругът ми ме прегърна, целуна нежно и тихо каза.
- И ти ли го почуства. И мен поздрави.

Слънчев поздрав от дъждовна Тракия.
Ицко

слънце искам те
през пролет
есен и зима
че медец osi4kite
по край теб
носят ми
и всяко едно
настроение в мен
се навдига!...

(:–€)