Ден трети от Коледните Празници е. Мързелуване, разпиване и мърсуване. Запътила съм се към Девети Кръг на Преизподнята  и ми дреме на килимявката. Имам още една седмица почивка и мисля да се разтуря от нездравословен начин на живот и удоволствия. Само дето не съм пропушила още! Всичко друго върви по план. Хехе!

В личния ми живот настъпиха някои промени. Заживях официално с Робинзон (Пильо). Дадох си сметка, че трябва да живея така, както искам, а не така, както трябва. Животът ми се види прекалено кратък, за да го пропилявам в мокри сънища и комплицирани морални задръжки. Пильо е абсолютен негодник, знам. Знам също, че да разчитам на него е загубена кауза, но това е положението. Не мога да си представя, че една сутрин ще се събудя и няма да му видя ухилената физиономия.

На връх Коледа, на 25, ние двамата посетихме Симона, бившата му жена. Или поне се опитахме да я посетим. Искахме да занесем подаръците на децата. Посещението ни протече на външната врата и беше безплодно. Симона е хубава мадама, но цялото ѝ очарование се изпари на момента, в който мярна Пильо. Полудя тая женица, ей! Тръшна вратата и изкрещя от вътре, че ако не се махнем до три ще извика полиция. Пильо ѝ каза – ми, извикай! Аз не мърдам оттук, докато не си видя децата. И тогава вратата се отвори наново, един разярен самец с олимпийски размери се изтърча и наби на Пильо едно круше. После вратата пак се затръшна. Помогнах на моя скъп приятел да стане от стълбището, оставих пакетите с подаръците за децата на мозайката и си тръгнахме. От носа на Пильо капеше кръв и малко по- късно взе да се подува. Закарах го право в Бърза Помощ, почакахме около час-два и накрая дойде дежурен лекар-стажант в коридора, хвърли му един поглед и му каза, че масльонката му не е счупена, да си вземе от аптеката обезболяващи. Пита го това вследствие от домашно насилие ли е, Пильо го излъга, че не е, той се направи, че му вярва и се прибрахме по живо, по здраво. Преди това купихме  дес‘тина аулина.

Кой беше тоя, бе Пиле – питах аз, а той отвърна – Мохамед –Али... Тогава ме напуши на смях и зацвилих, докато не се разревах от смях. Пильо ме гледа-гледа  и току и той се включи във веселбата... По-късно ми разказа, че онзи бил любовник на жена му от много години, но бил женен. Роби научил за него няколко месеца след сватбата си... от Жижи. По онова време  Жижи била четиринадесет годишна и все още девствена в дясното ухо. Така започнала тяхната афера. Междувременно, децата на Пильо се родили едно след друго, Симона била бременна – затова се оженили. Отначало Пильо си мислел, че го е вързала с първото бебе , в смисъл че не е негово, но като го  видял в родилното и разбрал, че греши. След раждането на детето живели за известно време като семейство, но една вечер Симона не се прибрала и му се обадила, че ще излиза със сестра си и детето е при техните. Пильо звъннал на Жижи и тя досвтасала веднага. Разбира се, Симона не била с нея. Второто дете се родило 11 месеца след първото, заченато в няколкото месеца на семейно разбирателство. То не попречило на майка си да вее байраци по нощите и да зарязва децата при баща им, защото родителите ѝ отказвали да се грижат и за двете бебчета. Така Пильо решил, че е време да спре да се прибира след работа и да запълва вечерите си с поизрастналата Жижи, която изпитвала нездраво удоволстве да се чука със съпруга на сестра си...

Слушах онемяла. Боже, колко мъка има по този свят, боже.. Дет‘ вика Йовков... Въпреки, че осъзнавах, че тази история може и да не отговаря напълно на истината, прегърнах Пильо и го целунах по разбития нос, той изпъшка многострадално, а после се грабнахме и правихме любов до полудяване. Така вече трети ден. В паузите се храним или излизаме да пием уж по едно, но се прибираме „на талпи“, което не ни пречи да се любим, докато капнем.

И си говорим през цялото време. Пильо ми разказва как като ме видял за първи път и моментално пожелал да ми „стопи лагерите“. Аз му признавам как съм напуснала Иван, защото съм подозирала, че ме зеселва в онази къща, в гъза на географията, за да ограничи срещите ми с Пильо. Разбрах и за Жижи (подлярката), която през цялото време го ревнувала от мен и му правила парчета. Пильо дори подозира, че нарочно е оставила достъп до дневника си, за да му отмъсти. Мазохистка  глупава!

Ежедневните ми консултации с кантарчето са повече от плачевни. За три дни съм качила още половин кило. Пък да кажеш, че съм яла кой знае колко.. – не съм! Ще ми се наложи да спра водката след празниците, иначе пак ще се нашишкам. Сега съм малко над 49 кг. и съм добре, но повече не бива да трупам!

Пильо ми се подиграва, докато ги пиша тия работи и ме обвинява в анорексична идиощина. Според него съм мършава амен-амен, колкото Жижи, ама какво разбира той от френски мерки! Мъжете са родени щастливци, поне в това отношение – по един бизон да изяждат на вечеря, пак няма да имат проблеми. И коремче да пуснат, пак се харесват...

За Нова Година имаме куверти за ресторант Николинис и смятам да си изкараме чудесно! Менюто е : ордьоври - ризото с пиле , гъби и маслини, равиоли със спанак, рикота и орехов сос, прошето и  пресни миди в бяло вино, основен курс -  свинско-сколапини (тънки парченца) в мадейра и гъбен сос. Десерт – панакота с домашен сладолед. Докато  чета менюто, устата ми се пълни със слюнки. Усещам как ей, сега - на момента трупнах още стотина грама отгоре си.. Всичко е в главата на човек, всичко...

Няма да се храня обилно до Новогодишното тържество!.

Часът е 8 вечерта и се приготвяме за излизане. За тази вечер сме си набелязали Бока-Лока, мексиканско кръчме в по-отдалечен квартал. Един познат на Пильо, който работи в киностудиото там, му го препоръчал. Имало Щастливи Часове, когато текилата се лее свободно. И хапката била на ниво. Храня Котю и се засилвам към банята.

Докато съм под душа, Пильо се намъква при мен и се любим отново.Не мога да му се наситя.

Излизаме към 9.30 и навън препръсква сняг. Животът ми тези дни прилича на зимна приказка.

Бока-лока е фул. В най-отдалечения ъгъл виждаме маса за двама, която се освобождава и веднагически я окупираме. Млада мексиканка-сервитьорка пристига и разчиства. После се връща и ни взима поръчката. Салата от аспарагус и раци с тандаринов дресинг и сребърна текила.. Върховно! Повтаряме текилата... И тогава ми става зле.

Прибираме се набързо, защото се издрайфах два пъти в продължение на 10 минути.

У дома потретвам процедурата. Пильо е сложил ръка на челото ми и ми повтаря, че съм хубава. И макар да ми е лошо, знам че съм най-щастливата жена на света, защото обичам нехранимайко и той също ме обича... Господ  е сбирач... Знае си работата.

Заспивам в единичното легло до Пильо и никак не ми е тясно. До леглото е легенът. Жълт спасител. В последния момент преди да заспя, усещам как Котю се намества  между нас.