Прочетен: 2327 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2011 14:26
Спомням си го такъв, какъвто го видях за пръв път. Тогава той беше на моите години - хубав, запазен мъж. Посрещна ни на входната врата. Усмихнат, с прилежно пригладена коса и гладко избръснат, Много държеше на външния си вид. Та, първата ми среща с татко Гошо беше на 1 юни 1985 година в София. Тогава със съпруга ми все още бяхме гаджета и си "ходехме сериозно" :) Аз във Варна, той в София. Виждахме се веднъж месечно като редувахме градовете - ту морската столица, ту административната :). На 1 юни 1985 г. националният отбор по футбол играеше срещу Сърбия и трябваше да се срещнем в София. Румен щеше да осигури билетите, но в последния момент се оказа, че билети няма и за да си изкупи греха, виновникът ни покани да гледаме мача у тях - мен, братовчед ми Чавдар и една приятелка - Нелия.
Купихме две-три бутилки бренди "Слънчев бряг" и един час преди футбулната среща аз натиснах звънеца на входната врата. Както вече споменах,татко Гошо ни посрещна. Сърдечно, по шопски - от вратата, право на трапезата. Румен беше изпратен да купи безалкохолни, защото по този край безалкохолното винаги се закупува в последния момент (не е много важно). Любезната домакиня беше приготвила старателно всичко останало - маса за чудо и приказ...
Запознахме се набързо и се разприказвахме. Разговорът течеше непринудено. Веднага се почувствах" в свои води". Румен се върна, а ние вече се "черпехме" :))). Татко Гошо ни говореше за живота с любов, за децата си и жена си с умиление, за плановете си - с хъс.
Преди самото начало на мача,веселбата беше в разгара си. Помня, че дори пяхме "Белите манастири" към края на вечерта. Между другото мачът завърши 2:1, но не помня кой победи :)). Преди да си тръгнем, бъдещият ми свекър ме прегърна бащински и ми каза - "И пак да дайдеш". И аз не закъснях..С Румен се оженихме през октомври.
Дълги години живеехме с татко Гошо и мама Стоилка "врата до врата". Когато дойде време да се роди дъщеря ни, татко Гошо ме закара до родилния дом. Посреднощ звъннах на вратата им с корема напред и с торбичката с тоалетни принадлежности, защото Румен работеше първата си нощта смяна точно тогава.. Още помня как трепереха ръцете на татко, докато си връзваше обувките в антрето...
Кръстихме второто си дете на него - Георги. Каква радост беше само! Прибраха ме от родилния навръх осми март. Големият Гошо прегърна малкия и цял път му говори - "На дядо момчето..."
Миналата година си подготви всички документи и беше готов за пътешествие до НЗ, но внезапно се разболя и отложи пътуването. Преди седмица се чухме по телефона. Беше зле. Днес вече го няма....
Почивай в мир, татко Гошо.
Хареса ми, че го наричаш татко.
Мир на праха му!
Нека почива в мир!
Съболезнования !
Много ме развълнува това писмо и поради друга причина, защото вероятно съм на годините на татко Гошо.Писмото Ти до него възприемам като посланията в духа на Апостол Павел, които той пише до приятелите си през годините извън страната си и от затвора. Такива послания Ти вече написа към децата си, към майка си, към баща си, но комплектът все още е непълен.Липсва послание в същия дух до свекървата и до сина й. За да затвориш кръга около Теб изцяло.
Поздрави този път за чистата Ти душа,
Коста
2. алиса, прекрасната
3. ранобудниче, превъзходната
4. пътника, обожавам стиховете му
5. на другата в мен
6. български кандидат-президенти на балотаж :))
7. до един търговец
8. ot kapito
9. Чара, интелигентно и чисто
10. уффф, различната
11. Валя, интересна
12. Ели, безпогрешно
13. капи, смело сърце
14. вълшебница
15. Радост, осмото чудо
16. стая 1423, перличка
17. куш, гладиатор
18. Васил, майсторът
19. Люси, чувствена и свята, и гневна :)
20. Кирето, разбойникът :)
21. стихове
22. другият ми блог
23. kosta
24. блогчето на Биби, моето по-младо Аз