Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2015 03:52 - Тана Магесницата
Автор: osi4kata Категория: Изкуство   
Прочетен: 4865 Коментари: 6 Гласове:
19

Последна промяна: 11.04.2015 03:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Тана Магесницата

 

 

 

Селцето бе полегнало на хълма някак вертикално и най-крайните му къщи се губеха в шубрака на горичката, нахлупена като рунтав калпак върху леко заобления връх.

Тук зимите бяха безцеремонно студени, пролетта и есента – ревливи, а летата компенсираха неприятния нрав на останалите сезони. Лятото настъпваше внезапно и си тръгваше по същия начин.

Имотът на Вуците бе разположен на сравнително добро място, точно  преди горичката. Носеха се слухове за тях из околностите за това как преди има няма сто години, в една мразовита зимна утрин, младият Симо променил  фамилното си име в неравна битка с вълк единак. Вълкът го чакал на края на пъртината, водеща до гората, там където Симовите старци складирали дървата за огрев. Многобройна била челядта, а Симо – най-големия син, възмъжал вече - здрав, прав и луд „по цялата глава“. На пролет щял да се състои годежът му с Неда – кръшна мома от съседното село, онова в Долината на смеха. Та, в онази утрин Симо се запътил към нарочно оставения оджак от старата къща, там където дървата за огрев били  на сушинка. И единакът го чакал, клекнал на задните си крака. Отначало Симо го взел за Мурджо – вярното куче-пазач,  изчезнало преди дни и тръгнал дружелюбно към него. Било още тъмно, само силуети се видели там дето Луната хвърляла бледа светлинка  и тихо било, толкова тихо, че се чували дори намерения. И Симо внезапно „чул“. Единакът се спуснал към него и скочил, изпружил се пред лицето на луната – огромен и оголил остри зъби. Младият мъж се спуснал също – с голи ръце, внезапно разсънен и без капка страх в гърдите... Колко време се е водила битката и какво точно е станало – никой не знаел, но като се развиделило, Симовият тейко излязъл на двора и намерил сина си в несвяст сред снега, а в ръцете му  - мъртвият единак. После казват, че щом се напълнела луната, Симо изчезвал - обръщал се на вълк, казват  и цялото село треперело пред зловещия вой, разнасящ се навред.

 

Недините хора не развалили годежа, взели се младите напролет и заживели, вдигнали нова къща на мястото на порутения оджак. Нарекли ги Вуците. И тайно шепнели селяните, че за  Вуците се женят само Магесници.

 

 

 

 

        Цръно! Пуста да опустееш, мари! Пилците ти пак са накълвали доматЕте! –

Тана Магесницата извиси глас през трънения плет и стрина Цръна набързо се шмугна в лятната кухня. Високата жилава фигура на Тана се мярна още малко из градината, няколко клетви по адрес на Цръна и пилците ѝ разцепиха обедната тишина и после всичко утихна наново. Потърпевшата се прекръсти три пъти пред иконата и сипа „масълце“ в кандилото. „Магесница проклета! Цяло село пукнат домат нЕма, само нейните са станали като динчета! После пилетата били виновни“ – разсъждаваше стрина Цръна, докато вадеше таратора от хладилника.

Беше лето хилядо деветстотин седемдесет и шесто.

Тана не беше родена в селото, придошла беше. Преди войната още Миле Вукът я доведе от нейното село, от равното Софийско поле. Цръна по онова време вече беше отимала първата си щеркя и чакаше второ дете. Пролетес беше, ама хубав ден. Излезе Цръна да просне дрехите на детето на теферич и я видя – Тана. Висока и тънка, в кръста беше кажи речи петдесет санта и сукманът ѝ чист, и ризата ѝ бела. А косата! Още несплетена – черна катранена и гъста като руно. Само мегесниците имат такива косища! Знаеше Цръна още тогава, че младата невеста, току що пристанала на бат‘ Миле Вука, не е много свЕт. Вещерица ниедна...

И после – като се развъртя онази ми ти Тана, като нареди едни подредби и едни градини.. Свят да ти се извие. И не спираше от сутрин до вечер – троп-троп с крачета из двора.. Краченцата ѝ да изсъхнат! Народи трима сина – един от друг по-хубави и здрави. Пък и умни, като че нечиста сила им наливаше мозък в главите – всичко можеха и всичко знаеха. Къде ти в ония гладни години да отимаш такива деца и да ти е чиста работата...

Ама, дет‘ се вика, човек не може да си избира съседите. Спътници – може, ама съседи – не! Та от четирсет и кусур години Цръна търпеше съдбата си и кажи-речи се бе помирила с Тана Магесницата и  с бат‘ Миле Вука, за когото разправяха, че бил се превръщал на оня звяр, дет‘ вие при пълнолуние. Примирила се бе и с цялата им челяд. Само лятоска не можеше да ги преживява. Като се буйнеше градината. Откъде бе, откъде се раждаха тея домати, чушки, „патликани“ и що си помислиш в туй село, где водата вечно не стигаше и я спираха по сто пътя на ден? Досещаше се стрина Цръна... Надушваше какво произтича. Една нощ, докат луната се блещеше като гламава през стъклото и не ѝ даваше да заспи, а горе на високото виеше върколакът селски, Цръна излезе до клозета, по малка нужда. На връщане ѝ се счу сякаш шум и тя се ската зад орешака, встрани от клозета. Видя я тогава нея – Тана, размахва ръце под ококорената луна и нарежда нещо. Заклинания сигурно... От тогаз мира нямаше Цръна. Какви ли тайни незнайни думи изричаше тая вещерица, та правеше магии на зеленчука да расте кат‘ алтав?! Па и зелени му листата, зелени. Неприлично зелени за лятната суша. То нали тя самата едно канче вода да ливне на картофите и она земе та се изпари, преди до корен да е стигнала. А на Тана градината – райска!

 

 

 

***

 

 

 

        Боре, право да ти кажем – наша Тана е вярно магесница! Не са туй само

слухове! Видех я преди време да прай магии у градината. Маха рЪце и мърмори нещо. И снощи пак я видех! И да знаеш, кога е пълна луната, тогаз ги върши тя тез мискинлъци! Оня, мъж ѝ, вие отгоре на вук, а она вещерствува! – стрина Цръна се бе въодушевила и чак изчервила от зор, докато разправяше на свой Боре какви ги вършат далечните им роднини.

        Цръно, ти си луда, ма! Още ли верваш на врели-некипели?! Яд те е на Танка,

щот те нашамари оня път кога нахока внук ѝ. Нищо им нема на хората, малко са урсузести, ама са читави иначе. Бат‘ Миле ми е втори братовчед от бащината рода! Не смей да кажеш на някой друг – убих те! – скастри я Боре и излезе из къщето.. Пообиколи из двора и незнайно защо се вгледа в пощръклялата градина на Вуците...

„ Бре да му се невиди! Права е бабата! Има нещо не у ред в Танкиния зеленчук! Семката ли му е добра или тя верно му нещо бае?.. Требе да се провЕри тая работа...“ – така си рече Боре и в главата му назря план за действие. Луната – пълна още, време – дал Господ, особено нощем.

Първи петли още не бяха пропяли, а Цръна и Боре се криеха  в орешака, орасъл  между техния нужник и трънения плет, дет‘ ги делеше от Вуците. Бяха заковали погледите си  във въпросната омагьосана градина. Цръна и очилата си беше взела, че в темницата хич не видеше. То иначе не беше непрогледно – луната се кокореше с голямото си бледо лице отгоре, ама стрина искаше нищо да не пропусне. По едно време се чу протяжен вой и те двамата настръхнаха и се опряха един о друг – страх да си пазят.

        Чуеш ли го, Боре? Бат‘ Миле е тоА. Видех го кога се изниза по здрач и фана

гората.

        Шът, ма! Стига глупости! Некой вълк ще да е... – направи се, че не ѝ вярва

мъжът. – Взел съм фенеро, сега ще я разгадаем загадката, само Танка да се поЯви.

Постояха сгушени в храстите около половин час и мълчаха. По едно време петлите се разбудиха и закукуригаха един през друг, а луната се скри зад облаци. Страшничко стана, пустият му вълк пак изви като на смърт – протяжно. И тогава се чу шум, откъм къщата на Вуците. Една висока тънка фигура се движеше из лехите на зеленчуковата градина, а подире ѝ листата шумяха. Нещо вървеше след нея, след Тана Магесницата.

Цръна и Боре примряха в скривалището си – не смееха да дишат. Излезе ветрец и Цръна леко потръпна, уж заради него. Но очите ѝ сякаш святкаха победоносно зад стъклата на очилата.

        Казах ли ти аз.. Каааазах ли ти... – прошепна тя, без да може да откъсне очи от

Танка, а последната ходеше като сомнамбул, мърмореше тихо и размахваше ръце из градината, а растенията шушукаха край нея.

        Ауууууу, аууууу! – изви отново звярът, откъде гората и Боре изведнъж сбра

смелост, излезе из орешака, прехвърли неочаквано ловко плета и освети с прожектора съседката...

 

 

 

Миле Вукът се събуди по никое време от страхотна гюрултия в двора. Стана бързо от пружиненото легло, нахлузи панталоните си и излезе навън. Под прожектора на облещената луна, неговата Танка размахваше калния маркуч и воюваше на два фронта. Налагаше с него ту стрина Цръна, ту мъж ѝ Боре.

Миле знаеше, че Танка полива градината тайно нощем, заради режима на водата и забраната за поливане, но нямаше и хабер как Цръна и Боре се бяха озовали в техния двор. В двора на Вуците.

Р.Симова, февруари, 2015




Гласувай:
19
0



Предишен постинг

1. planinitenabulgaria - Разказ на творец с особено висок интелект!
11.04.2015 05:50
Образите вървят линеарно и по определени закони влизат в обща хармония когато линиите се пресичат. Такива са и стиховете Ви. те имат много особено звучене за мен. Жалко, че интелектът на нацията ни пада и отива към нивото, от където са тръгнали бозайниците, сега наричани примати. Такива сега са модерни, популярни, макар да дрънчат като празни лейки. Пишат за Путин, против Украйна и ЕС, искат реставрация на сталинизма в България.
Преди пет години като отворех блога се зареждах с красота и вдъхновение, сега и аз се чувствам сам сред примати.
След 1989 г. има тенеденция да се прикрепват към творците ченгета, като ги свалят и химнословят, това е част от хибрридната война на Путин. Един от най-активните на този фронт, който вече не се и крие твърде често влизаше в блога Ви.
В изкуството винаги има още и когато имате време отворете с търсачката на Константин Канев и разказите му "Дрохо" и "Балабан", те вече са качени. Вие, творците трябва да се учите един от друг.
Великденски поздрави,
Коста
цитирай
2. panazea - Привет , мила Осичке !
11.04.2015 11:16
Кога го написа този разказ? У късна доба?
Поздрави за хубавия български език! Панацея
цитирай
3. van52 - Привет!
11.04.2015 12:11
Поздравления за хубавия разказ!
цитирай
4. injir - Е, така правят магесниците. . . :)
12.06.2015 18:39
Е, така правят магесниците... :)
цитирай
5. kalin8 - Поздравления!!!
13.06.2015 16:08
Прекрасен разказ, Руми!
С истинско удоволствие прочетох!
Б.
цитирай
6. tsanynka - Чудесен разказ,Руми!
16.04.2016 02:00
Магесница си ти,магесница... :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: osi4kata
Категория: Поезия
Прочетен: 1646610
Постинги: 1098
Коментари: 6770
Гласове: 17539
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930