Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2013 03:08 - По бул. "Накъдетотивидяточите" - осма част
Автор: osi4kata Категория: Изкуство   
Прочетен: 1782 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 10.06.2013 23:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Роза Върбанова бръкна в пазвата си, измъкна оттам визитка  със стандартни размери и я подаде на Нушка. Логото на визитката беше метла, а описанието гласеше Професор-доктор на Стихиите Роза Върбанова-Вихромир, имейл, холофонен номер, адрес и алтернативен адрес. После се завъртя на пета, изрече някаква неразбория и буквално се изпари, оставяйки Теменужка и Лукчо с увиснали долни челюсти и всички останали белези на учудване. Лукчо асимилира случилото се малко по-бързо и почти шепнешком рече:

-Е, тая женица определено умее да прави впечатление. Ти можеш ли да изчезваш така?

Теменужка Босилекова- Плашиврабчова преглътна остатъка от изумлението си и отвърна в типично свой стил:

–Не съм си наумила, не съм го направила! – истината, обаче беше, че се чувстваше като вещица-неолитка. За да разсея това чувство, тя попита младия си сподвижник – Ти защо се интересуваше толкова от Дуринко? За какво ти е притрябвал тоя дребен крадец, който ми отмъкна торбата с манджата? Хич не ми се вярва да ти е брат, но съм склонна да повярвам, че може да направи печатница и да разпечата някое ръководство-менте, за да се овековечи.

–Не съм много сигурен, че ще е абсолютно менте, защото брат Дуринко ми е задигнал Истинския  Справочник в суматохата. Кога успя да го измъкне тоя ситен гном из ръцете ми, бе? Ти представяш ли си колко голяма мошенка трябва да си, за да обереш принца на мошениците и то посред бял ден? Добре, че помня всичко написано дума по дума! Искаш ли да влизаме вече в Кулата, че съм хем гладен, хем ми се спи, хем нямам търпение да разбера какво точно съм направил през тези години, които двамата с теб прескочихме. Ще ми се в това настояще героят Вихромир Немиратов-Червения да е покойник, защото не ща да се срещам с Мумията си.

Нушка се изсмя сухо и някак замислено рече:

–Интересно, защо мен ме няма сред героите... Можеше поне като Плашиврабчова да ме спомене тази разтропана вещица. Може би съм умряла преди да изобретиш Бягащия Часовник. Ама, айде да не мъдруваме много, а да влезем и да разгледаме артефактите.

Фоайето на Кулата беше просторно и стоеше някак четиризмерно, Нушка усети как вижда собствените си мисли да се разхождат по налъми из помещението, забързани и все още замаяни от предизвикателството на грандиозния скок във Времето. Младата вещица виждаше мислите си екзалтирали от превъзбуда и ѝ се щеше да им свирне с два пръста като на пуделчета и да ги прибере, където им е мястото. Лукчо зяпаше с изражение на мирянин, току-що видял господа си в цял ръст и една чисто детска усмивка бе украсила луничавото му личице.

-Видях откъде ми е дошла идеята за Бягащия Часовник! Видях я! – занарежда като в сладък унес той.

Нушка остави за момент своите разтропали се мисли настрана, обърна се рязко към малкия и с тон на психоаналитик-хипнотизатор занарежда:

–Виждаш я, виждаш я, да, тя е. Идеята, ражда се ето – виждам темето ѝ. Ти се намираш...

–Да! Намирам се точно пред Кулата с Бързащия Часовник и там се ражда идеята ми за него, в бъдещето. Ти също си там, заедно с оная вещица с разпрана рокля, дето едва не се набучи на върха на кулата. Ами, да! Това беше преди малко...

Във фоайето притъмня и мислите изчезнаха, на тяхно място се появиха светлини и се строиха в две стройни редици, като образуваха помежду си тунел, в дъното на който блестеше още по-ярка светлина. Нушка хвана Вихромир за ръка и двамата тръгнаха несъзнателно напред, напред към блесналия изход. Вещицата дори не осъзна, че е извършила този акт на загриженост не заради малкия, а заради себе си. Всъщност, дори вещиците изпитват лек страх пред неизвестното.

–Знаеш ли какви са условията за придобиване на право за управление на ЛМ (летяща метла)?– попита я Лукчо, докато вървяха, размахвайки хванатите си една в друга ръце. И без да дочака отговор, продължи –  Помня ги съвсем ясно. Първо – да имаш собствено мнение, да можеш да го формулираш и да го изразиш. Второ– да имаш свободна воля. Трето – да можеш да мислиш самостоятелно, когато си напъхан в общото клише. Четвърто – да не се страхуваш от височини. Пето – да можеш да виждаш зад втория баир, шесто – да искаш да си обясниш това, което още не си си представил и седмо – да си способен да обичаш поне още един човек толкова, колкото обичаш себе си. Всички отличителни белези на Вещите Хора! Мислиш ли, че това, дето те харесвам толкова много означава, че те обичам?...

Нушка го погледна топло и отвърна:

–Май точно това значи. И аз те обичам, Лукчо.

Светлината пред тях блестеше все по-силно и не след дълго те се гмурнаха в нея.

 

Следва...




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: osi4kata
Категория: Поезия
Прочетен: 2232311
Постинги: 1098
Коментари: 6769
Гласове: 19219
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031