Мони

 

Мони се събуди от тропане на съдинки в кухнята. Погледна часовника – 11 и 45 преди обяд.. Сигурно баба му вече запържваше боба. В събота обедното меню на старата е боб с наденица, зеленчукова супа и крем-карамел. Баба му Пелагия беше работила в столова по време на комунизма и стриктно се придържаше към седмичното меню, изключение правеше само по празници, но и празничното меню беше едно и също. В смисъл едно и също за всеки празник – агнешко печено за Велик Ден и пълнена пуйка за Коледа. Как не се изкуши поне веднъж за толкова години да го промени, един господ знае!

 

-Мониии, Мони! – провикна се старата откъде кухнята.. – Ставай, сине, че ще изстине супата! Сипала съм я вече.

Мони се надигна едва-едва. Усещаше главата си като изтръпнал крак – демек, все едно не беше негова – алкохолни пари и нощни преживелици.. Разтърка очи, отметна завивката и усука около голото си тяло бяла хавлиена кърпа – от кръста надолу само. После се запъти към банята. В банята цареше творчески хаос – накиснато пране във ваната, прострени женски гащи с размер на триместна палатка,... Баба му имаше навика да пере, готви и чисти едновременно и само в събота. Пак стар навик.. Всичко в тази дом беше старо, по навик и традиционно като седмичното и празничното меню. Мърморейки, Мони прехвърли накиснатото пране в синия огромен леген и отпуши канала на ваната, после пусна силна струя вода за да отмие сапунката, полепнала по порцелановите стени... Не се научи тая женица да не кисне парцали във ваната, имаше поне три големи легена, които биха свършили същата работа.. Такива бяха мислите на младия мъж този предиобед – малко неврозни, но незлобливи. Не можеше да се сърди на баба си.. Ако не е Пелагия( както тайничко наричаше баба си  на ум и пред приятели) и  кучета нямаше да го ядат! Навремето, когато Мони беше още дечко, баща му и майка му се разделиха и всеки си хвана пътя – майка му в Холандия, баща му в Испания. Първо замина баща му и Мони дълго не можа да свикне с мисълта, че силният добър мъж, с широки и удобни за конче рамене, няма желание повече да го разхожда из парка, да му купува сладолед и да го качва на люлките... Все едно беше кученце, към което непостоянният стопанин е изгубил интерес. Майка му също не се забави – една пролет,в събота,  просто го остави пред вратата на баба му Пелагия заедно с голяма, пътническа чанта и писмо в ръка, звънна на звънеца и отпраши по стълбите. Когато Пелагия отвори врата и видя малкия Мони ѝ трябваха няколко минути да го разпознае, защото тя беше майка на баща му и не го беше виждала от бебе. Хич не се дишаха с майка му. Като го разпозна го взе на ръце, нацелува го, избърса му сълзите и го прибра вкъщи. Чак после се сети, че има и пътна чанта.. В писмото пишеше – „Това ти е за спомен от мен, дърта простакесо!“ и подписа на майка му.

Мони върна прането обратно във ваната, че старата обезумяваше ако някой ѝ наруши порядките и влезе в стаята си да се облече. Пелагия вече беше там и разглеждаше чифт кожени прашки с недоумение. Абе, Мони, тая твоята мадама да не би да си мисли, че носи бельо?! – измърмори баба му и вкара „тасмите“ в чувала за пране... – И кво? Без гащи ли си тръгна? Кога ще ни запознаеш? Нямам търпение да я видя отблизо.. . Последният път като я мярнах се беше накиприла като за пип-шоу и се измъкваше от вратата. Защо, бе бабе, не си намериш едно свясно дребничко момиче – дом да ти завърти?! Тая, твоята, става само орехи да брулиш с нея. Види ми се даже по-висока от теб, пък като нахлузила тия кокили...

Мони се засмя дрезгаво, вдигайки ципа на дънките си, нахлузи си тениската, пръсна се с Рексона и прегърна през рамо баба си.. – Бабче, нали съм ти казал – първо ще завърша, ще си намеря една свясна работа за много пари и чак тогава ще се задомявам! Сега ще гоня „кучкурляци“, както ти обичаш да ги наричаш... Аре, да ходим да обядваме, че съм умрял от глад!

Пелагия извлече чувала с прането до банята, Мони я чу как мърмори неодобрително, как пуска водата да си измие ръцете и как казва, че няма да доживее да го види задомен.. . Милата, само ако знаеше, че това няма да се случи дори и да доживее до стоте..

Мони изсърба зеленчуковата супа за секунди и премина на току-що сервирания боб с македонска наденица. Умира си за бабините гозби!  Някой ден – като забогатее ще отвори ресторант, ще го нарече „На гости у баба“ и ще го остави под ръководството на Пелагия! Това ще му е отплатата към нея. Към тази огромна, на пръв поглед недодялана жена, която има в гърдите си сърце! За разлика от другите жени, кото познава – все цинични и бездушни кучки. Като, например Игнатия – певицата в нощния бар. Колежката му – напомпана със силикон и ботокс селяндурка, решила да строши де-що има пенис в обсега ѝ на действие, с една-единствена цел – пари! Дори и на Явор налита. На неговия Явор. Хем знае за тях! Знае, че са влюбени и не могат да дишат един без друг...

Пелагия взе празната чиния от боба и забърса масата пред него... Искаш ли, синко, да ти обърна кремчето в чинийка или ще го ядеш направо от шоличката? – попита го тя с дълбокия ги глас. Не, не, бабче! Нямам място за крем-карамел! – опита се да протестира Мони, но безуспешно – старата ловко обърна малката купичка с форма на пресечен конус върху снежно-бялата чинийка от китайски порцелан и го постави на масата пред него. – Да се храниш, чедо! Я какъв си тъничък! Ще се скършиш някой ден! Пък и на ума ти му трябва храна. Как ще завършиш иначе?! Беше ли интересно снощи в бара? Имаше ли много развейпраховци?.. Мони лъжеше Пелагия, че работи като барман в нощен клуб. Лъжеше само с професията, де! Иначе – не! Наистина работеше в нощен бар, но като танцьорка или като певица понякога, когато капризната, бездарна Игнатия се направеше на интересна. Явор го уреди там... собственикът, лигав мъж на средна възраст, бил първата му любов. Разделили се, защото жената на собственика започнала  „да се усеща“.. Такива са старото поколение гейове – женят се за жени и ги търпят цял живот. В името на децата си, за които дори не са сигурни дали са техни! Какъв живот! Ако ще трябва да живее в такава измама цял живот – по-добре още сега да си дръпне една цев! Някой ден.. Ех, някой ден -  ще събере сили и ще разкаже на Пелагия за себе си. Ще се прибере за вечеря, например във вторник, когато нощният клуб не работи, ще купи бутилка червено вино, защото във вторник за вечеря има Бьоф Строганоф, ще я изчака да седне и тогава ще ѝ каже, че е гей, по-точно – травестит. И че тази висока мадама, покачена на „кокили“, която се измъква от стаята му по никое време, не е гаджето му, а е самият той.. И таксито го чака долу за да го отведе в другия му живот. Там, където е себе си, всички го наричат Моника и където Явор е любовта на живота му. ..

 

Разби ме,разказвачке!:)))
Много интересно и сега ми се прияде боб с наденица!:))

дамм.. човек никога не опознава напълно дори най-близките си :)).

Добро утро, Ади!

Изключително оригинално като тема и чудесно разказано. Само в продължението, Пелагия да не получи инфаркт, или инсулт. Ще ми бъде мъчно и за двамата. Талантлива си, малко хищниче! :)))

чудесница си ти...
поздравявам те..

"Не влизам в обувките ти "!
Само влизам в страницата и чета!
Поздрави!

здравей,вече горко оплаквах кокошката и се чудх кога ще дойде продължението.. а ти си имала друго на ум,приятно ме изненда;))