Далече, далече - по средата на великия океан, плуваше малък вързоп от водорасли. Издигаше се и се спускаше по вълните, над него крещяха огромни, гладни морски птици.

Съдържането на вързопа беше бебе, стегнато и повито в косите на майка си. Водораслите го бяха намерили, хвърлено в океана и решиха да го обгърнат, за да го предпазят от гладните и кресливи морски птици и от ужаса на дълбоките води. Това бебе беше Мауи,  малкият Мауи - петият и нежелан син на Таранга. Таранга го беше родила преждевременно на брега на океана, беше го повила стегнато в косите си и го беше захвърлила сред вълните, защото тя беше в напреднала възраст и имаше вече четирима сина.

И ето на - вързопът с Мауи се плъзгаше по вълните и се носеше към брега. Когато последната вълна го изхвърли на песъчливия бряг, всички пясъчни мухи го налетяха и птиците закръжаха заплашително над него. Мауи започна да плаче, защото водораслите около него изсъхнаха и пясъчните мухи достигаха нежната кожа на тялото му.

Горе , на скалите, беше къщата на Великия Тама от Рая, който чу бебешкия плач и хукна към брега. Щом стигна до малкия вързоп, Тама разпови бебето Мауи - първо от вече изсъхналите водорасли, а после от лъскавите черни коси на майка му.

Тама взе грижовно в ръце посинелия от студ Мауи и го отнесе в къщата си, където му върза люлка на таванските греди, близо до огнището. Малчуганът се усмихна с беззъбата си бебешка усмивка и размаха щастливо ръчички..

Това беше първото приключение на Мауи, когото дружелюбните водорасли спасиха от смърт и който беше намерен от Стареца, живеещ на границата с Небето.

Докато растеше, Мауи научи много неща от стария мъдър Тама  - небесния път на птиците и техния език, ловкостта на рибите, игрите на децата и мислите на възрастните, седнали вечерно време пред огнището.
Мауи порасна на височина и опозна  съществата, живеещи в гората. Усвои магия, с която ги направи свои приятели. Най-накрая той научи къде живее майка му.

 – Сега е време да ида при моите хора, - каза той на Тама един ден.

 - Добре - отвърна тъжно Тама. - Ходи при своите и остави стареца, който те научи на толкова много неща . Ти ще извършиш много чудеса, Мауи!  И само един ще бъде този, който ще бъде способен да те спре. Ти ще имаш много приключения и последното от тях ще бъде най-великото, макар че ще загубиш в тази битка. Не, синко, няма да ти кажа за какво става въпрос. Тази последна битка ще бъде за твое добро, няма значение, че ще я загубиш... Ние всички я губим, сине, но ти няма да бъдеш забравен... Сега тръгвай бързо, Мауи! Светът те очаква.

И Мауи хукна през пюсъчните дюни...

(следва продължение...)
 
Author - A.W.Reed
Translated by Rumyana Simova

Чакам с нетърпение продължението :)

да, да :)

ей тези стари легенди са вълшебни ключове - кое е метафора и доколко - дразнят въображението, а са хубави като песен...

"Светът те очаква"......и ще те приеме такъв какъвто си?С пълното съзнание за загубена кауза.....и аз очаквам продължението....
Поздрави

давай останалото!:)))

На работа съм, мила :) .